Фрамбезията е антропонозна невенерическа трепонематоза с контактен механизъм на предаване на причинителя. Характеризира се с засягането на кожата, лигавиците, костите и ставите.
След края на Втората световна война фрамбезията е била най-разпространеното заболяване в държавите в тропичния, субекваториалния и екваториалния климатичен пояс.
Според данните на Световната здравна организация само в страните от екваториална Африка до сега хората, страдащи от това заболяване страдат над 50 милиона души.
Какви са причините?
Причинител на заболяването е Treponema pertenue Castellani, (Treponema Variabilis), открита през 1905 г., представляваща спираловидна трепонема с дължина от 8 до 20 микрона и с диаметър от 8 до 20 микрона.
Според този вид трепонема се различава от тази, която причинява сифилис, само по наличието на двуслойна обвивка, сложна, но еднослойна цитоплазмена мембрана и цисти с еднослойна обвивка.
За сравнение бледата трепонема /причинител на сифилис/ има трислойна обвивка, двуслойна цитоплазмена мембрана и цисти с трислойна обвивка.
Липсата на многослойна цитоплазмена мембрана при Treponema pertenue и нейните цисти способства за ефективното въздействие върху нея на антибиотиците.
Антигенните свойства на Treponema pertenue и Treponema pallidum са много сходни, особено по концентрацията на липидните, имунофлуороресциращи и имобилизиращи антитела.
Поради това реакцията на Васермана, на имунофлуороресценцията и на имобилизацията е положителна, въпреки че титрите на липидните антитела, обикновено, при фрамбезия са няколко пъти по-ниски, отколкото при сифилис.
Антигенната съвкупност на двете трепонеми обуславят изграждането на кръстосан имунитет между сифилиса и фрамбезията.
Какви са симптомите?
Съгласно международната класификация на клиничните проявления на фрамбезията, предложена от група експерти от СЗО, при протичането на заболяването се различават ранни и късни стадии.
Към ранните стадии на заболяването се отнасят първичните и вторичните периоди, а към късните – третичния период на болестта.
Ранните проявления на фрамбезията се характеризират с образуването на множествени и дисеминирани лезии, контагитозност, със засягане не само на кожата, но и на лигавиците, костите и ставите.
Отличителна особеност на клиничните проявления наред с изобилието от ефлоресценции /тоест обриви/, които се характеризират с повърхностно разположение и доброкачественост, отсъствие на некротични трансформарция и склонност към спонтанно саморазрушаване.
Късните стадии, обратно, се отличават с ограничени, локализирани, дълбоки възпалителни възли, в които е възможно натрупването на гной. Подложени са на деструкция с участие не само на кожата, но и на подкожните тъкани, кости, сухожилие и ставите.
Ранните стадии на фрамбезията обхващат инкубационния период, първичния афект и вторичните дисеминирани обриви. Инкубационният период варира от 3-6 седмици до 4 месеца.
За разлика от инкубационния период при сифилиса, който протича незабелязано, без продромални явления, при франбезията се наблюдават изразени такива като втрисане, главоболие, висока телесна температура, болки в костите и ставите, стомашно-чревни разстройства.
Особено тежко протича продрома при децата.
Лечение на фрамбезия
В ранните стадии на заболяването се назначава пеницилинови препарати в големи количества в инжекционна форма като се поставят 1-2 инжекции. При напреднало вече заболяване се прилагат още по-големи дози от тези медикаменти във вид на 2-4 инжекции с интервали от 5-10 дни.
След 24-28 часа причинителят на заболяването трепонемата изчезва, но проявленията на фрамбезията се разрешават след 1-1.5 месеца. Когато заболяването е в късен стадий при назначаването на терапия също регресира, но не по-рано от 1.5-3 месеца.
За профилактично лечение в случай на контакт с болен се поставя 1 инжекция с пеницилинов препарат.
