Идеята за вечна младост не напуска човечеството от незапомнени времена.

Но какво ще се случи, ако наистина успеем да забавим процесите на стареене?

В средата на 19 ти век очакваната продължителност на живота в САЩ е около 40 години.

Сега средният американец доживява минимум 78 години, българинът около 74 – мъжете около 71, жените – 77-78.

Неотдавнашни медицински изследвания показват, че човешкия живот може да се удължи още и още.

Но какви ще бъдат последствията за обществото?

Във фантастичните филми се рисува мрачна картина.

Земята е пренаселена - правителствата вземат строги мерки за контрол на раждаемостта, за оскъдните ресурси и за поведението на хората.

Впрочем, това не е чак толкова голяма фантастика.

В Китай доскоро е съществувала строга политика – едно дете в семейството.

Така властите опитвали да се справят с бурното нарастване на населението през 70-те години.

Някой може да си помисли, че именно увеличаване на продължителността на живота ще доведе до по-нататъшно нарастване на населението, но това не е така.

В много кратка перспектива намаляване на смъртността наистина води до нарастване на населението.

Но в по-далечна перспектива всичко се решава от раждаемостта, а не от смъртността.

Неотдавнашни клинични опити показват, че болните от диабет животни, на които давали метморфин, живеели по-дълго от мишките, на които не давали това лекарство.

Метморфинът е лекарство, което понижава кръвната захар.

Предполага се, че метморфинът не само помага в случай на диабет тип 2, но и предпазва организма от стареене.

Има и препарати, които са способни да преобърнат процеса на стареене.

Например, научно потвърдена е ефективността на едва ли не вампирска практика като преливане на кръв от млади донори на възрастни хора.

За първи път тази идея се появява през 17 век от немски лекар и химик Андреас Либавий

Той предлагал съединяване на артерии на стар човек и юноша, бидейки уверен, че това ще сработи.

Резултатите от експерименти, проведени през 2005 г, показали, че идеята на Либавий е многообещаваща.

Старите мишки ставали по-здрави от кръвта на своето по-младо потомство, а за младите нямали никаква полза от този обмен, дори напротив.

Впрочем, трябва да си спомним за рисковете, свързани с преливането – вероятност от инфекции и прочие, което прави "сделката" неизгодна за младите.

Но съществуват доста по-противоречиви методи за възвръщане на повехналото тяло, и в лабораторни условия ефективността е потвърдена.

Мишките, на които стареещите клетки, неспособни да се делят, били премахнати, живеят по-дълго.

Това се осъществявало посредством инжектиране на изкуствен пептид.

Подобно нахлуване в организма, всъщност намеса в естествен процес, който обикновено командва старите клетки да спрат да се делят.

Тези мишки сега са на по 30 месеца, което приблизително отговаря на човешката възраст 100 години.

Активни са както преди, което доказва, че ефектът на намесата не е временен.

При премахване на клетките, които вече не са способни да се делят, можем в някаква степен да възстановим здравето си и така да удължим живота си.

Но ако учените успеят радикално да удължат начина ни на живот, тогава какви последствия можем да очакваме.

Например, какво ще стане, ако това достижение още повече увеличи пренаселването на планетата.

Няма такава опасност, тъй като вече не е нужно да имаме по много деца, за да се компенсира някога високата детска смъртност.