Изкуствен интелект се оказва способен да предсказва смъртта на пациента в рамките на година, точността на прогнозата стига до 90%.

Разработчиците се надяват, че това ще позволи на лекарите да вземат по-правилни решения и да мъчат безнадеждно болните с безполезно лечение.

Според проучванията, до 80% от американците биха искали да прекарат последните си дни у дома, в обкръжението на роднини и близки.

В болница животът си завършват около 60%

Лекарите често оценяват твърде оптимистично шансовете на пациента за оцеляване, като отлагат трудния разговор как ще прекара последните дни от живота си.

В крайна сметка безнадеждно болният прекарва напразно времето си в болница, получавайки безполезно лечение.

Подлага се често на болезнени процедури, вместо да напусне тихо този свят у дома.

В клиничната практика специалистите по палиативна помощ обикновено чакат, докато ги потърси лекуващият лекар на пациента.

Но Стефани Харман, основателка на Център по палиативна помощ при университета на Станфорд, решава да промени ситуацията и да позволи на специалистите също да участват във вземането на решения.

За тази цел тя разработва система с изкуствен интелект, която може да предскаже смъртта на пациента, през следващите 3-12 месеца.

Невинаги е очевидно кога пациентът има нужда от лечение и кога палиативна помощ, която има за цел подобряване качеството на живот на тежко или неизлечимо болни пациенти.

Не се отстранява причината за заболяването

Този подход има смисъл, ако смъртта на пациента в близко бъдеще е неизбежна и позволява да се облекчат страданията от болестта.

Трудно е да се формулират критериите, по които се взема решение, че пациентът няма нужда от агресивно лечение, а само палиативна помощ.

Лекарите са склонни да надценяват прогнозите, което в съчетание с развитие на резистентност към терапията води до несъответствие между реалното положение и желанията на пациенти.

За обучение на изкуствения интелект са използвани данни за повече от 2 милиона пациенти както живи, така и починали.

Освен клиничните данни се отчитали и фактори като съзнание, способност за самостоятелно придвижване, грижи за себе си, хранене.

Тези данни дадоха възможност за създаване на модел, прогнозиращ смъртността от всички причини, а не само във връзка с конкретното заболяване или възрастта.

Проверката на алгоритъма на контролната група показва, че може да определи с точност вероятността от смърт през следващата година в 90% от случаите.

Разработката е предназначена не да се използва като основа за направлението на лечението

Резултатите трябва да се използват в съчетание с оценката на лекаря.

Всичко това дава възможност да се вземе най-правилното лечение относно по-нататъшната работа с пациента.

Учените отбелязват, че основен проблем при работа с невромрежите е липса на възможност точно да се каже на какво конкретно се основава една или друга прогноза.

За оказване на палиативна помощ няма значение, защото, например, е болен пациентът.

Това не е ситуацията, когато някой умира и лекарите трябва да го спасяват.

В такива случаи трябва да се знаят изходните данни, за да се подбере лечение.

Но в ситуацията с тежко болните това не е особено важно.

Невронните мрежи не за първи път се оказват в служба на медицината.

Така, например, изследване от 2017 г. показва, че ИИ прогнозира по-добре развитие на инфаркт и инсулт от лекар.