ᐉ Поствирусен синдром - умора от болест над 1 година

Зимата е време, през което вероятността да се разболеем от грип е най-голяма. Но вирусите идват и си отиват, а след тях остава умората, хроничната сънливост и общата отпадналост.

Ако това състояние продължи твърде дълго, то се говори за поствирусен синдром. Това е тягостно усещане, което не е свързано с оздравяването и застига далеч не всички.

Ако това все пак се случи, то трябва да се знае, че то е временно. Има начини как да възстановим нормалното си здравословно състояние.

Какво е това поствирусен синдром и как да се борим с него

Синдром на хронична умора и вируси

Поствирусен синдром или поствирусна астения се приравнява на синдром на хроничната умора.

От една страна, наистина двете състояния имат доста характерна и дори сходна клинична картина.

От друга, поствирусният синдром се развива само след вирусна инфекция – грип или простуда.

Също го наричат доброкачествен миалгичен енцефалит – този термин обхваща няколко основни симптома.

За първи път за поствирусен синдром на хроничната умора се заговаря след странната епидемия в САЩ от 1984 г., разразила се в щата Невада.

Повече от 200 жители на малко селце се оплакват от мускулна слабост, депресия и постоянно лошо настроение.

Изследванията не показват наличието на някаква обща инфекция, но откриват антитела към различни видове херпес, сред които и към Епщейн-Бар.

След това са регистрирани и други подобни случаи, при които се установяват следи от прекарана инфекция.

Живот след вирусна инфекция

Описаното по-горе състояние се развива най-често след вирусна инфекция.

Според наблюдения на американски лекари този период може да е с продължителност от 4 месеца до 4 години, средно година и 7 месеца. Развива се най-често при отслабена имунна система.

Причина за развитие на поствирусен синдром са най-различни вируси – простудни, аденовирус и риновирус, грипен вирус, херпес вируси и дори ХИВ.

Преобладаващият брой провокатори са доста разпространени.

Съществуват различни версии на обясненията на поствирусния синдром. Има предположение, че това състояние продължава, докато организмът не се избави напълно от вирусните частици.

Според другата версия прекараната вирусна инфекция претоварва имунната система, което предизвиква усещане за умора и неразположение.

Съществува и предположение, че вирусът предизвиква стрес и временен възпалителен процес в главния мозък, което се проявява и като умора, потиснато състояние и дори признаци на депресия.

В основата на развитие на поствирусния синдром е цяла съвкупност от заболявания:

Влошаване на кръвоснабдяването на главния мозък и като следствие недостиг на кислород за тъканите;
Нарушаване на снабдяването на мускулите с кислород;
Развитие на ортостатична хипотония – рязко понижаване на артериалното налягане при изправяне. Това означава задържане на кръв в краката и нарушено функциониране на симпатиковата нервна система, която инервира кръвоносните съдове в тези части на тялото.

При поствирусен синдром човек не е в състояние да издържа на пълноценно физическо натоварване, а периодът на неговото възстановяване след болестта се отлага по-дълго.

Как се проявява поствирусния синдром

Най-характерният признак на поствирусния синдром – това е умора, която не преминава след оздравяването без значение от продължителността. Следва да се изпълнят следните критерии:

Прекарана вирусна инфекция;
Умората с всички останали симптоми продължава повече от 6 месеца;
Функционалността се понижава с повече от 50%, сравнението е с преди болестта;

При поствирусен синдром функционалността на човек не е толкова добре изразена, колкото при ревматоиден артрит, ХИВ, болести на сърцето, множествена склероза и дори с бъбречна недостатъчност.