Един от членовете на Националния оперативен щаб /НОЩ/ в интервю пред медиите посочи, че към момента математическите модели, разработени специално за оценка на нарастване на заболеваемостта от COVID-19 в страната показва, че сценариите за развитие на епидемията са 4.
От спазването на мерките зависи кой сценарий ще се реализира
Според него, ако не се спазват масово противоепидемичните мерки може да се стигне до значително нарастване на случаите на летален изход.
Първият и най-благоприятен вариант, но е малко вероятен за реализация, това е, ако извендъж всички, както сега масово не спазват никакви мерки, да започнат да го правят, както беше по време на извънредното положение през март и април.
В неговото начало, да припомним, че основният поток от заразени беше от чужбина. Когато екипите на РЗИ установяваха контактните лица, то повече от тях бяха свързани с завръщащи се от чужбина наши сънародници.
В самото начало, когато ски курортите работеха, заразените с коронавирус, бяха свързани с почиващи, също дошли от чужбина.
Според настоящия изчисления при най-благоприятен сценарий заразените ще са 11 500 в края на следващия месец август и с 2000 повече до 30 септември, когато се навлиза в преходния период на настинките и на грипа.
Следващият сценарий, който също професор Витанов определя като оптимистичен, е заразените общо като брой да достигнат около 14 000 до края на август и до 20 000 до края на първия есенен месец, тоест двойно повече, отколкото са сега.
Колко ли ще са активните случаи в края на септември
Професорът не прави прогноза колко ще са активните към онзи момент, тъй като те може и да се увеличават и да се удвояват, но реално болните да са доста по-малко.
За да се доближим до този относително оптимистичен сценарий следва 80% от хората да спазват мерките, а останалите да продължат по същия начин, както досега, да не се съобразяват с никакви ограничения.
И по-песимистичният сценарий е за 16 000 заразени в края на август и най-малко 25 000 до 30 септември като лабораторно потвърдени.
Четвъртият и най-негативен сценарий, който се изчислява, е здравната система да започне да отказва, тоест да се стигне до препълване на болници, дори и в големите градове, като в късната есен броят на лабораторно потвърдените надхвърли 100 000, но от началото на епидемията.
Обсъждат мерки за стимулиране на потреблението
Същевременно стана ясно, че управляващата коалиция обсъжда варианти за подкрепа на потреблението, тъй като само у нас в целия ЕС не бяха предвидени мерки за директно подпомагане на най-уязвимите групи от населението – пенсионери, безработни без право на обезщетение или с минимално такова или с вече изтекло, които не са намерили нова работа и лицата с ниски доходи, под минимална работна заплата.
Няколко са вариантите, като основният е да се въведат добавки към пенсиите, които вместо за Коледа да бъдат изплатени още през октомври, макар и следва да се обмисли по-голяма сума, а не 40 лв., както през всичките години, през които едната от партиите в настоящата коалиция е в управлението.
Средствата, които допълнително ще бъдат отпуснати за стимулиране на потреблението, почти сигурно ще се върнат обратно в хазната под формата на данъци, тъй като ще вдигнат на първо място оборотите на магазините, а оттам и приходите от ДДС.
Управляващите не би следвало да се опасяват от мерки за стимулиране на потреблението, когато те са насочени към най-уязвимите групи от населението на страната.
Благодарение на подобни стимули се повишава цялостното усещане за сигурност сред хората, което крепи икономическата активност, оттам растат и данъчните приходи.
Когато правителството отпуска директни стимули, ефектът е почти незабавен, а не отложен, както това става, когато се инвестира в строителни обекти.
Грижата, проявена от правителството за народа посредством директни стимули за потреблението, като се обсъждат и варианти от около 500-1000 лв. на човек, без изискване, може да накара повече хора да спазват мерките срещу COVID-19.
