От резултатите на наскоро проведено проучване, публикувано в списание „JAMA Psychiatry“, се установи, че децата, на които им е била поставена диагноза депресия на възраст между 3 и 6 години, имат по-малка зона в мозъка, която участва във формирането на емоциите в сравнение с тези, които са били с нормално психологическо състояние.
Изследователите, ръководени от Андрю Белден, професор по детска психиатрия в училището по медицина към Вашингтонския университет в Сейнт Луис, щата Мисури, САЩ, отбелязват, че тяхното откритие може да послужи за по-лесното прогнозиране на развитието на бъдещо развитие на депресия, въз основа на установения от тях анатомичен маркер, който може да се използва при хората, които в най-голяма степен са изложени на риск.
Мозъчната зона, върху които учените съсредоточават изследванията си, е предната инсула. От двете страни на мозъка има инсула – ключова зона, участваща при формирането на емоциите, усещанията, самосъзнанието и познавателните функции.
За провеждане на изследването екипът от учени направил проследяване на 306 деца за период от 3 години, което протекло между 3 и 6 година от техния живот. Това са именно предучилищните години. В рамките на проучването били провеждани веднъж годишно прегледи на децата с оглед установяването на депресия или чувство за вина.
Освен това, всички деца преминавали на всеки 18 месеца през магнитно-резонансна томография, когато били на възраст между 7 и 13 години.
Общо 47 деца са били диагностицирани с депресия в периода на тяхната предучилищна възраст, а за 82 било потвърдено, че не са депресирани.
От тези с депресия 55% демонстрирали признаци на патологична вина. При 20% от недепресираните деца по време на периодичните прегледи се установило, че изпитват много силно чувство за вина.
Изследователите обясняват, че патологичното чувство за вина е вероятно симптом на клинична депресия и други психични разстройства, като например тревожност, обсесивно-компулсивно или биполярно разстройство.
Учените, провели изследването дават следния пример. Дете с патологично чувство за вина влиза в стая, в която има счупена лампа. Но дори ако то не е направило белята, ще започне да се извинява.
Дори и след като детето каже, че не е виновно, то ще продължи да се извинява и да се чувства зле.
Но основният въпрос, според учените, е дали депресираните деца са по-податливи към изпитване на чувство за вина или дали децата, предразположени към чувство да изпитват вина, е по-вероятно да бъдат депресирани.
Децата с по-малка дясна инсула е по-вероятно да изпаднат в депресия, когато са в зряла възраст.
Резултатите от 3-годишното проучване са категорични и показват, че децата с по-малка дясна инсула са по-предразположени към многократни пристъпи на клинична депресия, когато са в зряла възраст.
Учените също така отбелязват, че размерът на мозъчната структура е по-малък при децата, които показват признаци, че изпитват патологично чувство за вина във възрастовия диапазон 3-6 години.
И прекалено силното чувство за вина е симптом на депресия и оказва влияние върху размерът на инсулата.
Но това според изследователите не е изненадващо, тъй като в продължение на много години, прекомерното чувство за вина винаги е било предвестник на депресия като обратната взаимна обусловеност също е валидна.
Направените открития предполагат, че чувството за вина в ранните години от живота е свързано с намаляване на размерите на инсулата.
И предишно проучване на екипа от учени от училището по медицина към Вашингтонския университет показа, че децата, които в предучилищна възраст са страдали от депресия е 2.5 пъти по-вероятно да са клинични депресирани в началното и средното училище.
