Учени от Scripps Research установиха на молекулярно ниво как работи хлороформа. Това е първото подробно описание на механизма на действие на упойката.
Въпреки че упойката с помощта на специални препарати е открита преди повече от 150 години, до настоящия момент не е било ясно по какъв начин те действат.
Защо днес не се използва хлороформ – най-старото обезболяващо
Тогава се е приемала липидната хипотеза, според която ефективността на обезболяващите по някакъв начин е свързана с тяхната разтворимост в липиди, които влизат в състава на мембраните на клетките на организма.
При експерименти с плодовите мушици Drosophila melanogaster учените използвали хлороформ – това е най-старото от известните обезболяващи. Днес на практика не го използват, заради странични ефекти, които предизвиква.
За това как хлороформът действа на клетките изследователите наблюдавали мощен микроскоп, който може да покаже случващото се на молекулярно ниво.
Оказва се, че хлороформът променя организацията на липидните клъстери в клетъчната мембрана. Така се освобождава ензимът PLD2, който активира измененията на положението на молекулите в други липидни клъстери.
Активацията на йонния канал – замразява действието на препарата
И така се активира йонният канал TREK1, който се занимава с транспорта на йоните на калия. Активацията на този канал замразява действието на невроните – нервите се хиперполяризират и престават да прокарват електрически импулси, което води до обезболяващ ефект.
По-нататъшните изследвания показват, че ако премахнем от мухите ензимът PLD2, то насекомите стават по-устойчиви на действието на хлороформа, но въпреки това двойната доза на обезболяващото все пак им действа.
Това означава, че съществуват и други механизми за обезболяване, които предстои да бъдат открити от учените и съответно разработени по-ефективни препарати, които предотвратяват силните болки.
Болката е универсален механизъм на човешкия организъм, без който не може, но въпреки това понякога се налага да бъде потискана, например, при различните интервенции, от които ефектът върху здравето е по-голям от вредата, която се предизвиква с тях.
Това е основният принцип в медицината, лечението или интервенцията се назначават, ако ползата от тях надминава потенциалната вреда.
