Броят на случаите на деца с реактивни артрити рязко нарасна в последно време.
Възпалението на ставата е прието да се счита за реактивно, ако се развива не само самостоятелно, а заради някаква инфекция в организма, предизвикана от микроби или вируси.
На първо място това е хламидийната инфекция на пикочно-половите пътища, на второ – чревните заболявания. В отговор на разпространението на микроорганизмите у детето се образуват защитни комплекси – антитела, а те увреждат собствените клетки на организма.
Инфекциозните заболявания са заразни, детето може да получи възбудителя по въздушно-капков, а също и по контактен път.
Главна роля във възникването на артрита има състоянието на макроорганизма – отслабване на имунитета, съпътстващи патологии.
В рисковата група са деца с наличие в генотипа на гена HLA B27, това е заболяване с наследствена предразположеност.
Реактивният артрит е опасен със своите усложнения, отнасящи се до ставите – загуба на подвижност,засягане на сърцето.
Признаците на реактивно възпаление на ставата лесно могат да се приемат за начало на тежко системно заболяване и обратно.
Симптоми
1. При изясняване на анамнезата се оказва, че за 1-3 седмици преди възпалението на ставата детето е прекарало остро заболяване на дихателните пътища, на пикочно-половата система или чревна инфекция.
2. Реактивният артрит не засяга много стави, обикновено една или две, максимум до 4;
3. Несиметричен характер на увреждането;
4. Най-често страдат ставите на краката, особено на стъпалата, големият пръст така се подува, че наподобява наденичка и има синя окраска.
5. Началото на заболяването е остро, характерна е треска, слабост, отказ от игри.
6. Изразена болка в ставата – детето накуцва – при засягане на ставите на краката, при артрит на ставите на пръстите на ръцете, детето държи писалката със здравата ръка;
7. Зачервяване на кожата в областта на ставата, оток и локално повишение на температурата;
8. Възможни болки в гръбнака;
9. В някои случаи се появява обрив на кожата, ерозии на лигавицата на устата, възпаление на външните полови органи, на очите, сърцето, на периферните нерви. Синдром на Райтер – това е уретрит, възпаление на уринарния канал, конюнктивит на лигавицата на очите, и артрит.
10. Продължителност на заболяването от няколко месеца до няколко седмици. При някои деца реактивният артрит придобива хроничен характер.
Методи на диагностика
В домашни условия може да се заподозре реактивният артрит, ако възпалението на ставата се предшества от някакво инфекциозно заболяване, а също съдейки по характерната клинична картина, описана по-горе.
Детето задължително трябва да се заведе на лекар, без да се започне каквото и да лечение, предписано от родителите. Всички деца с подозрение за реактивен артрит трябва да бъдат насочени към ревматолог.
Методи за лечение
1. Основната цел на лечение е борба с инфекциозните агенти.
За тази цел се назначават антибиотици. Изборът на антибиотик се осъществява от лекар, като се изхожда от това, каква инфекция има детето, чувствителност към причинителя, а също и като се отчитат особеностите на детския организъм.
Използват се по-често макролиди, по-рядко флуорохинолони. В помощ на антибактериалните препарати за облекчаване на възпалението са нестероидните противовъзпалителни средства, а понякога и хормони – кортикостероиди.
2. При хронично или продължително протичане на процеса се използват имуномодулатори – средства за нормалното функциониране на имунната система.
3. Ако пък реактивният артрит постоянно се обостря, ограничена е подвижността на гръбначния стълб, то тогава се назначават препарати за потискане на имунитета.
