Полидактилия – това е анатомични отклонение, когато пръстите на ръцете или на краката са повече от нормата.
В тематично изследване на изследователи от няколко европейски университета за първи път изучили моторните навици и сензомоторната област на мозъка при хора с полидактилия.
Допълнителният пръст се оказва истинско предимство
Най-често допълнителният пръст е разположен между палеца и показалеца на двете ръце. Учените решават да изяснят дали имат хората с тази особеност навици, които излизат извън рамките на обичайните възможности, и по какъв начин мозъкът контролира допълнителните пръсти.
За да изяснят това изследователите помолили доброволци с полидактилия да участват в няколко поведенчески експеримента, като мозъчната активност се измервала с функционална ЯМР.
Резултатите показват, че излишните пръсти се движат от специфични мускули. Това позволява движението им да се осъществява независимо от останалите пръсти.
Доброволците разполагали с възможността да използват своите 5 пръста + още един пръст отделно или заедно с другите 6 пръста, което правело техните движения необичайно универсални и умели.
Доброволците можели с една ръка да изпълняват такива задачи, за които на нас са ни необходими 2 ръце.
Допълнителният пръст увеличавал възможностите за движение, които трябва да се управляват от мозъка, но учените не установили никакви недостатъци при изпълнение на този процес.
Мозъкът започва да се обучава да управлява 6-тия пръст още от раждането
Доказва се, че мозъкът може да направи това, без каквито и да е други нарушения.
Учените установяват в мозъка на хора с полидактилия невронни ресурси, които контролират 6-тия пръст, а соматосензорната и моторната кора на хората с полидактилия били организирани с отчитане на допълнителните моторни навици.
Изучаването на полидактилнте ръце може да спомогне за създаването на уникални протези, които позволяват да се мине без помощник там, където обикновено е нужна още една двойка работни ръце.
При полидактилия допълнителните пръсти се обучават още от раждането. Затова не може да се твърди, че подобна функционалност може се придобие при управление на допълнителния пръст от зрял, формиран вече мозък.
