Сарком на Капоши е получил своето наименование от унгарския дерматолог, който за първи пъти описва заболяването през 1872 г.
Разпространението на заболяването не е толкова голямо, но сред пациенти с ХИВ, то достига 60-80%. При тези пациенти саркомът се явява най-често срещаното злокачествено образувание.
Според данните от проведено клинично изследване при мъжете заболяването се диагностицира около 8 пъти по-често при мъжете, отколкото при жените.
Рисковите групи, при които развитието на саркома е най-вероятно, са: ХИВ инфектираните мъже, хората от мъжки пол от средиземноморски произход в напреднала възраст, етническите групи от Централна Африка, реципиентите на трансплантирани органи или пациентите на дългосрочна имуносупресивна терапия.
Какви са симптомите?
Най-често заболяването започва с появата по кожата на виолетово-сини петна, в които се образуват заоблени дискове.
В някои случаи саркомът започва с появата на папули по кожата, които приличат на плосък лишей. Възлите постепенно нарастват, достигайки размер на горски или гръцки орех.
Те имат плътна, еластична консистенция и лющеща се повърхност, като в повечето случаи се виждат и вени. Възлите причиняват болка на пациента, усилваща се при натиск върху тях.
С течение на времето е възможно спонтанна резорбция на възлите, като се образуват белези във формата на хиперпигментирана вдлъбнатина.
Разграничават се 4 клинични варианта на саркома – класически, епидемичен, ендемичен имуносупресивен.
Класическата форма е разпространена в страните от Централна и Източна Европа. Нейната типична локализация е страничната повърхност на коленете, ръцете и краката.
Характеризира се с ясно очертание и симетричност на туморните лезии, отсъствие на субективна симптоматика, като само в някои случаи пациенти могат да почувстват парене и сърбеж.
При тази форма рядко се наблюдават лезии по лигавиците. При заболяването се разграничават 3 клинични стадия: петнист, папулозен и туморен.
Какви са причините?
На медицинската наука все още не са известни причините за развитието на заболяването и неговата патогенеза.
То често се развива на фона на други злокачествени заболявания: фунгоидна микоза, болест на Ходжикин, лимфосарком, множествена миелома.
Последните 5 потвърждават свързаността на клиничното състояние с присъствието в организма на специфични антитела, образуващи се при инфектирането с вируса на херпес тип 8.
Заразяването с вируса може да се осъществи по полов път, чрез кръв или слюнка.
Към днешна дата учените са успели да идентифицират цитокини, оказващи стимулиращо въздействие върху клетъчните структури при заболяването.
Към тях се отнасят FGF – фибробластен растежен фактор, IL-6 — интерлевкин 6, TGFp — трансформиращ растежен фактор. При възникването на тумори при хора болни от СПИН, по-голямо значение се придава на онкостатина.
Заболяването не се явява съвсем обикновено злокачествено заболяване.
Слабата митотична активност, зависимостта на процеса от имунния статус на болния, мултицентрично развитие, възможността за обръщане на развитието на туморите, липсата на клетъчна атипия и хистологично откриване на признаци на възпаление потвърждават предположението, че в началото на своето възникване саркома на Капоши представлява само по себе си реактивен процес, а не истински сарком.
Лечение на сарком на Капоши
При лечението на класическите и епидемичните форми успешно се прилагат интерферони α-2а, α-2b и β.
Те инхибират пролиферацията на фибробластите и са в състояние да предизвикат апоптоза на раковите клетки.
Локалното лечение на саркома включва криотерапия, инжектиране на химиотерапевтични препарати и интерферон в тумора, прилагане на динитрохлорбензол и проспидин във форма на мехлеми.
