Британски учени създадоха гривни, които променят цвета си, нагряват се, стягат китката и предмишницата или вибрират в отговор на изменение на функцията на потните жлези.

Гривни веднага улавят емоционалното състояние

Разработката може да помогне при депресия, тревога и биполярно разстройство.

Целта на учените е създаването на прости прототипи за пациенти със заболявания, предизвикващи затруднения със самоконтрола. Идеята се състои в разработването на технологии за самопомощ, които могат да се използват в ежедневието.

Гривните могат да служат за своеобразен мост между тяло и разум и помагат да държим емоциите под контрол.

Електрическата активност на кожата /ЕАК/ отразява емоционалното състояние на човек. Измененията в дейността на потните жлези се измерват с биполярни неполяризиращи електроди с краищата на пръстите, дланите, стъпалата, челото и областта на подмишниците.

За първи път връзката между психическото състояние и електрическата активност на кожата е установена през 1879 г., когато е установена на съпротивлението на кожата с нивото на седация.

Както положителните, така и отрицателните стимули могат да доведат до увеличаване на проводимостта на кожата. И следователно сигналът ЕАК определя не типа емоции, а нейната интензивност.

Предходни разработки се концентрирали върху графичните и абстрактните визуализации на биосигналите.

Новата гривна – полезна при затруднен самоконтрол

Новата гривна може да променя цвета си, да се нагрява, да се свива или да се свива в отговор на изменение на емоционалното състояние на потребителя.

Нейният потенциал позволява при затруднен самоконтрол да се фиксира назряващата патология.

Изследователите използвали термохромни материали, които променяли цвета си в отговор на нагряването, и с устройства, които вибрирали или свивали областта на китката.

За да ги тестват, учените раздават прототипите на гривни на 12 потребители, които ги носили. Участниците с прототип на дланите извършвали едно и също действие от следния списък – работели, разговаряли, гледали филм, смеели се и си почивали.

Участниците започнали да обръщат внимание на мигновените емоционални реакции. Това им давало възможност да осъзнаят, че настроението им се е променило, и да опитат да разберат защо.