Защо победата над вариолата създаде предпоставки за ново заболяване

Ние, хората се държим като стопани на тази планета, макар и всъщност да я правят микробите и насекомите.

Да си припомним сами за себе си кой е най-важен, може, например, с помощта на заболяванията, които често се пренасят от гризачи и прилепи.

От 70 до 80% от новите инфекции – това са зоонози. Останалите проблеми, такива като устойчиви към лекарства микроби, сме си създали самите ние.

Това не означава, че всички микроби са лоши. Трябва да сме им благодарни за ферментацията на виното, бирата, сирената, а също и ги превърнахме в биологични фабрики и дори естествени инсектициди.

Към микробите трябва да изпитваме огромно уважение, тъй като те съществуват на планетата от 3,5 млрд. години, и съставляват 90% от живота на Земята, способни да правят по 30 поколения на ден и са се научили бързо да еволюират чрез обмена на удачни елементи генетичен материал с помощта на транспозони и плазмиди.

Да погледнем себе си, хората. Съвременният човек се е появил преди около 200 000 години, поколенията се сменят на всеки 25 години, а за нашето генетично разнообразие отговаря ограничен кръг от партньори.

Микробиомът - неразделна част от тялото

Всъщност всеки един от нас представлява не единен организъм, а цяла съвкупност от организми.

Ние сме неразделна част от нашия микробиом – съвкупност от различни микроорганизми, които населяват тялото ни и се намират и се намират в симбиоза с тях – бактерии, вируси, гъби.

Човешкото тяло съдържа 100 трилиона клетки, и 90% от тях – това са клетки на микробиом, живеещи в дебелото черво, а също и в други кухини и на техните повърхности.

„Пасажерите”, образуващи екосистемата ни, се отнасят към 10 000 различни видове микроорганизми.

Сложните взаимодействия с микробиома играят важна роля в съхранението на здравето ни. Едновременно микробиомът се предполага, че е свързан с инфекции, които се предават по полов път, със заболявания на стомашно-чревния тракт, диабет и ревматоиден артрит.

Микробите - кога от полезни могат да вредят

Вече използваме полезните микроби, или пробиотиците за лечение на вродени стомашно-чревни инфекции и за профилактика на диария след прием на антибиотици.

Фекалната трансплантация от здрав донор с добри микроби, това е терапия, която е за предпочитане за пациенти с една от най-тежките, застрашаващи инфекции на ободното черво.

Заболяването се предизвиква от бактериите Clostridium difficile, и приложението на антибиотиците на антибиотиците нарушава функцията на полезните чревни микроби.

Накрая, все повече данни свидетелстват за това, че по-ранното приложение на антибиотиците впоследствие може да доведе до затлъстяване.

Учените установяват, че страдащите от затлъстяване мишките стават по-стройни, ако се хранят с микроби от техните братя и сестри, отслабнали след мишия еквивалент на хирургична операция за намаляване на теглото.

Появиха се любопитни изследвания връзката между затлъстяването и изменения чревен микробиом, в рамките на които при наднормени килограми се присаждат изпражнения от стройни хора.

Бактерии и вируси в търсене на нова ниша

Понякога микробите излизат извън контрол и започват да си търсят нова екологична ниша – подобно на това, когато се преместваме извън града, поради увеличаването на населението в него.

От момента на зараждането си съвременната наука доста добре отразява атаките на микробите.

Едрата шарка, която най-вероятно, е еволюирала от някакъв вирус на гризачите, е била едно от най-ужасните проклятия на човечеството.

Без съмнение тя промени хода на историята, особено по време на колонизация на Новия свят, жителите на който не са имали имунитет към нея.

Благодарение обаче на международните усилия през 1980 вариолата официално е победена повсеместно – преустановена е дори ваксинацията срещу нея.

Успехът се оказа възможен единствено, защото вариолата не е зооноза – не използва животните за резервоар или за домакин и нейното съществуване е зависело единствено от предаването от човек на човек.

Ако се прекъсне тази верига, то може да се намери и изолира последния човек, явяващ се домакин или да се защитят незаразените с вариола хора с помощта на ваксина, болестта изчезна завинаги – разбира се, ако не броим останалото минимално количество в научните лаборатории.

За съжаление, възползвайки се от последните успехи на синтетичната биология въз основа на генетични карти лесно може вирусът да бъде възстановен.

Заплахата от вариолата е останала в миналото, но съществуват опасения, че изпразнената екологична ниша може да се заеме от маймунската шарка, не толкова опасно, но доста неприятно заболяване.

Маймунска шарка - как може да се зарази човек

През декември 1996 г. от СЗО съобщават за огнище на маймунска шарка, възникнало в 12 отдалечени села в централната част на република Конго.

Тогава СЗО отпуска 20 000 долара за 3-седмично разследване, което включва експерти от Центъра за контрол и профилактика на заболяванията и от Европейската програма по полева епидемиология, аналог на Американската служба за разследване на епидемии.

Маймунската шарка получава своето название през 1958 г., когато била за първи път открита у макаци, които са уловени и използвани като опитни животни за неврологични изследвания.

Маймунската шарка се предизвиква от зоонозния вирус от рода Orthopoxvirus, който е от семейството Poxviridae – един от представителите на това семейство е вирусът на обикновената брадавица.

Възбудителят на вариолата също се отнася към рода на ортопоксвирусите. Въпреки своето название, маймунската шарка е била най-разпространена при слънчевите белки и други гризачи, особено при гамбийските мишки.

След инкубационния период в продължение на 1-2 седмици по кожата на заразените се появяват дълбоки, твърди куполообразни обриви, които могат да изглеждат като много сходни на вариолата мехурчета или пустули. За щастие, това е доста рядка болест.

По клинични проявления при човека маймунската шарка е трудно да се отличи от вариолата, с която може да се каже, че са близки роднини, и варицелата, с която нямат почти нищо общо.

Животните могат да се проверят за наличие на антитела към маймунската шарка – това са улики, които остават, след като имунната система е започнала борба с този агресор.

Дали маймунската шарка ще е следващата пандемия

Когато през 1970 г. се появяват първите съобщения, че заболяването се среща при хора, са предприети активни усилия по създаването на система за мониторинг, за да се разбере дали то представлява заплаха за кампанията по изкореняването на вариолата.

Преди това кампанията по изкореняването на жълтата треска не успява и отчасти, тъй като болестта отстъпва в джунглите, където вирусът оцелява при животните и след това отново започват да се заразяват хора.

През следващите 15 г. са били регистрирани само около 400 случая на маймунска шарка – в Екваториална Централна и Западна Африка, където главно в отдалечените села, са установени влажни тропични гори.

Хората там по-често контактуват със заразени животни и ги употребяват за храна – в менюто на местните жители влизат не само маймуни и други диви животни, но и гризачи.

Смъртността срещу маймунска шарка е около 10% - вариолата е много по-опасна и убива до 30% от заболелите, нивото на вторичното предаване от човек на човек е приблизително същото.

Безопасно и проверено лечение срещу тази болест няма.

Връщане на масовата ваксинация срещу вариола - защо може да е опасно

Настоящият въпрос по отношение на това ново голямо огнище е дали не е допусната грешка при преустановяването на ваксинацията срещу вариола. Не са ли отворени така вратите за маймунската шарка?

Възможно е, за да може да се предотврати разпространението на тази болест, ще са наложи възобновяване на ваксинацията в Централна Африка.

Ваксината срещу вариола – това е жив вирус, който предизвиква при човек с нормален имунитет реакция. Какво да се прави с тези, които са с ХИВ/СПИН и съответно отслабена имунна система.

Стотици хиляди с отслабена имунна система няма да имат достатъчна защита от живия вирус и връщането към масовата ваксинация може да се превърне в катастрофа. Винаги е по-добре да се предотврати заболяването, отколкото да се лекува. Но на каква цена?

ХИВ/СПИН - най-голямата епидемия на 20-ти век

Не трябва да се изпуска важността и историята на този въпрос. Най-голямата епидемия в края на 20-ти век. Най-голямата пандемия в края на 20-ти век, която продължава и до днес, това е ХИВ/СПИН, и всичко започва като зоонозна инфекция.

Подробен анализ на вирусните гени показва, че провокаторът се появява през 20-те години на 20-ти век в Киншаса, това е столицата на съвременната Демократична Република Конго от сродния вирус на имунния дефицит на шимпанзето.

Успешният скок между видовете се е осъществил най-вероятно в момента на разфасоване на сурово месо от диви животни.

По същото време градът преживява бум на търговията, населението бързо нараствало, активно се изграждали железопътни линии и всяка година през града преминавали по около 1 милион души.

Процъфтяващата проституция, и повторното използване на спринцовки създават отровна смес, позволила на вируса да се разпространи из целия континент, а също и да излезе извън него – чрез товарните и пътническите кораби. Въпреки убедителните описания на изтощителната болест, в Африка е призната за самостоятелно заболяване едва след 60 години или в началото на 80-те години на 20-ти век.

Причината за това голямо закъснение била неадекватната реакция на САЩ с политиката по отношение на секса.

Сега ХИВ се е утвърдил стабилно като човешки патоген и през 2013 г. става причина за смъртта на 1,5 млн. души.

Историята на разпространението на новия коронавирус не е много по-различна. Прескачането на бариерата между видовете засега не е съвсем ясно кога точно е станало, но се предполага, че е от яденето на прилепи, тъй като първоначалната версия тръгна от животински пазар в Ухан.

Впоследствие се появиха и други версии, не е изключено вирусът да е циркулирал и в Европа няколко месеца, преди да разберем, че го има.

Друг е въпросът дали истерията, която се създаде, е оправдана, но до известна степен ще има полза от нея, тъй като ще може да се направи преценка на вредите, които са нанесени и евентуалните ползи.

Първоначалните проучвания показват, че затварянето е отнело повече животи, отколкото е съхранило.