Ако безпокойството се превърне във фон на живота ни, то става трудно да направим избор и да изпълняваме най-прости задачи.

Как се ражда това вълнение и защо то е изгодно за нас, макар и да не осъзнаваме това? И какво може да ни помогне да се почувстваме по-добре тук и сега?

Защо се появява вътрешна тревога и как да я преборим

Днес вътрешната тревога се превръща в постоянен емоционален фон на нашия живот и започва силно да ни пречи. Ако страдаме от това състояние, то всяко събитие, което ни привлича вниманието, е пореден повод за безпокойство.

Така, когато чуем звънеца на вратата, мислим, че някой е дошъл при нас с лоши намерения. Дългоочакваното пътуване по време на лятната ваканция ни създава притеснения, тъй като по време на дълъг път могат да се случат непредсказуеми неща.

В такъв случай трябва да отидем на психолог или на психотерапевт: възможно е да сме развили генерализирано тревожно разстройство.

Тревога изпитва всеки човек, но в разстройство се превръща само тогава, когато пречи на живота ни. Едновременно с това състоянието може да е изгодно за нас, макар и да не го осъзнаваме.

Какво ни дава това състояние и защо понякога не искаме да се откажем от него, макар и да не го разбираме?

Липса на разочарование

Символичната ваксина на тревогата ни осигурява безопасност, когато предварително сме готови за неприятности и ги очакваме, трудно могат да ни сварят неподготвени и сериозно да ни огорчат.

Илюзия за контрол

Струва ни се, че тревогата ни кара да бъдем бдителни и така предотвратява неприятности. Всъщност не е така. Емоционалните ни сили се изтощават, и много по-трудно се справяме със задачите, които се отразява на цялостното ни усещане за живота.

Психиката ни се държи за илюзорни ползи, но за тревожността ни се налага да плащаме.

Нарушения на концентрацията

Постоянното безпокойство ни пречи да се съсредоточим. Заради разсеяността изпускаме много неща, и ни е много трудно да реализираме своите замисли и мечти.

Влошаване на здравето и липса на настроение

Главоболие, тремор на ръцете или на краката, изпотяване често се превръщат в отговор на нашето тяло на напрежението и безрадостното емоционално състояние.

Всички външни импулси, макар и емоционално оцветени – приятни новини и събития, комплименти на хора, за психиката се оказват плашещи и моментално всичко се подценява.

Ако състоянието на безпокойство сериозно влияе на нашия живот, трябва да се обърнем за диагностика и за помощ към класически психолог или психиатър.

Какво още може да се направи, за да се преборим с тревожните мисли?

Как да се справим с тревогата

1.Внимание към физическата активност

На първо място трябва да признаем наличието на тревожно разстройство. И при отчитане на това трябва да успеем да направим деня си и да изградим живота си.

Тревогата се разраства, заради това, че на първите сигнали тялото отговаря с неподвижност, докато активността би могла да я ликвидира или да я омекоти.

Ако имаме възможност да се движим пеша, трябва да се възползваме. Активното аеробно натоварване е по-добре да планираме за първата половина на деня. Вечерта те могат да докарат до състояние на превъзбуждане и усилване на тревожността.

Упражненията за отпускане и йога можем да практикуваме по всяко време.

2.Оценяване на своето обкръжение

Близките ни могат да ни предизвикат, да предизвикат негативните мисли, да потвърдят нашите погрешни и заедно с това и тревожни убеждения.

Още повече, че тревожността често се наследява, и реагираме на дразнителите така, както са правели нашите родители.

„Защо ти е нова работа?” Ще си в затруднено положение, постоянно пилене на нерви, подобни предупреждения са подобни на благи намерения, които както гласи известната поговорка, ни докарват до състояние на ад.

Те ни позволяват да видим света през един по-свеж поглед и да видим разнообразните възможности. Да се постараем да обкръжим себе си с тези, които подкрепят желанието ни да направим нова крачка. И да не напомняме допълнително за възможните рискове.

3.Да поговорим с Вътрешното си дете

Опитайте да научите тялото да реагира по нов начин на сигналите за тревога. В моментът, когато ни обхване паниката, да си представим тревожната беззащитна част от себе си в образа на изплашено дете. И да поговорим с него от позицията на възрастен.

Обърнете внимание на това, което може да предизвика любопитство и интерес. Ако след малко тръгвате към летището и се вълнувате преди пътя, напомнете му за панорамното кафе, където ще гледате самолетите и ще пиете кафе и ще се наслаждавате на любимия десерт.

Предстоят ви немалко радости – слънчево време, разходки на нови места, вкусна храна.

Тази договорка с вътрешното дете и концентрацията върху положителните моменти постепенно ще ни успокои и ще ни позволи да се отнесем към случващото се като завладяващо приключение.

4.Да помислим утре за това

Героинята от известния филм „Отнесени от вихъра” Скарлет О Хара ни кара да ѝ се възхищаваме, заради умението да издържа на удар, какъвто ѝ да е той.

За това ѝ е помагал прийомът, който е оценен по достойнство от съвременните психолози, да помислим за утре.

Смисълът е да се договорим със своята психика и да отложим притеснението за друго време. А тук и сега да си позволим да се отпуснем. Така се учим да живеем в настоящето.

Тревожното разстройство израства чрез миналото и бъдещето, затова фокусът на вниманието трябва да се измести към тук и сега.

Веднага щом почувстваме първите пристъпи на безпокойство, трябва да си кажем СТОП и да превключим към собствените си усещания. „Какво виждам тук и сега, какво е навън, как дишам?”

Можем да се обърнем към тази зона на тялото, която реагира най-силно на тревогата, и да се постараем да усилим тези симптоми.

Ако това е тремор на ръцете, да ги тресем по-силно, ако пък е световъртеж да започнем да се въртим.

Тази изкуствена криза помага да повярваме, че нищо страшно в края на краищата няма да се случи. Този метод изглежда парадоксално, но работи отлично.

5.Разговори с близките

Понякога ни се струва, че премълчаването на проблема ще ни помогне да забравим за него завинаги. Важно е да изразим това, което ни безпокои.

Ако не сме готови да се обърнем за професионална помощ, то трябва да опитаме да се разберем с наш близък, за да може в трудни моменти той просто да ни изслуша, да не ни прекъсва и да не опитва да ни успокои.

Активното слушане е най-изцеляващата методика. Често всичко, което изговаряме на друг човек, неочаквано губи своята предишна сила и значимост.

Освен това преосмисляме информацията и се учим да гледаме на ситуацията отстрани и по-мащабно, като забелязваме позитивните страни.

Затова е добре да си имаме доверен човек, с когото да споделяме, когато сме в затруднена ситуация.

Препоръчително е обаче, предварително да се разберем с него да не споделя чутото от нас с други хора, тъй като това, което ни вълнува и тревожи би могло бързо да се превърне във всеобщо достояние, и това ни подразни.

Съществува риск обаче този наш близък да си помисли, че го използваме като кошче за душевни отпадъци, и да му споделяме само лошите неща, които ни се случват.

Обикновено негативната тревожна информация натоварва, защото трябва да споделяме и позитивни неща, за да може слушащият ни да не се натоварва толкова много психически.

Затова е добре да го оставяме и той да говори, да споделя това, което мисли и което на него го тревожи.

Така ще може да се постигне едно взаимно разбирателство и взаимно ще е възможно да си помагаме, тъй като на всеки се случва да изпадне в трудна ситуация – да се чувства уязвим и да му е тежко.