При 5 души на милион се поставя диагноза на един от най-опасните лимфоми – на главния мозък. И лекарите отбелязват, че броят на заболелите от смъртоносното заболяване постоянно расте.
Лимфомът на главния мозък се отнася към типа на т.нар. неходжински и се характеризира с много висока степен на злокачественост. Новообразуванието засяга непосредствено тъканите на главния мозък и неговите меки обвивки. Като при първия стадий, както и при много други онкологични заболявания, рядко има симптоми, което естествено затруднява диагностиката, и се губи ценно време. Също поради неудачното разположение и наличието на физиологична бариера, предназначена за защита на мозъка от токсини, се налага използването на специфично лечение, отличаващо се от стандартна терапия при лимфом.

Слаб имунитет

Обикновено тази форма се отнася към вторичната онкология и се развива на фона на образуване на метастази. Но също и не изключва първична патология.

В този случай най-често причина за развитие на заболяването е понижаване на защитните сили на организма. Разбира се, не е еднократно, а продължава доста дълго време. И затова в рисковата група попадат тези, които:

• Са с присадени органи;
• Заразени са с ХИВ;
• Инфектирани са с вируса на Епщейн-Бар;
• Редовно се излагат на радиационно облъчване;
• Продължително време контактуват с канцерогени, включително и като ги приемат с храната;
• Притежават тежка наследственост, сред които са и хромозомните мутации;
• Живеят в райони с влошено състояние на околната среда;

Всичко това предизвиква аномално деление на клетките и развитие на онкологични процеси в мозъка.

Как се разпознава?

Симптоматиката на патологията е достатъчно разпространена, затова често я бъркат с други заболявания на централната нервна система. Лекарите открояват на болния с лимфома на главния мозък следните симптоми:

• Силно главоболие;
• Постоянна сънливост – не е важно, има ли причини за нея или не;
• Пристъпи на епилепсия;
• Емоционална нестабилност;
• Невропатия;
• Нарушение на речта и зрението;
• Развитие на халюцинациите;
• Влошаване на координацията на движенията;
• Слабост на ръцете;

В последните стадии на заболяването болният става неадекватен и си губи паметта.

Какви са начините за справяне?

Лимфомата на главния мозък има много неблагоприятни прогнози за лечение. Защо тогава премахването на тумора по хирургичен път е забранено.

Това е свързано с факта, че по време на операцията може сериозно да пострада нервната система. Затова и може би единственият начин за терапия на подобна паталогия е облъчването или лъчетерапия.

Вече няколко години този вариант е приоритетен. Но въпреки всички положени усилия, даващи по начало нелош резултат, лъчетерапията може да има само временен ефект, като продължителността на ремисията е кратка.

Пациентите с лимфом на мозъка живеят около година и половина. Може да се удължи живота, но буквално за година две, ако се назначи допълнителна химиотерапия.

Освен това, при болните с лимфом на мозъка паралелно се провежда лечение със симптоматичен характер, тоест снемат се и се облекчават съпътстващите проблеми – хипертония, болки, невропатия, хиперкалцемия.

В последните стадии цялата терапия е насочена към парирането на болката.

Напредването на медицината може в близко бъдеще и да осигури лечение на такива безнадеждно болни, тъй като в момента по-скоро се полага палиативна грижа.