Макар че авторите на най-различните тренинги за мозъка твърдят, че поддържат ума в кондиция и предпазват от старческо оглупяване, доказателства в тяхна подкрепа не са особено убедителни.
Последното изследване обаче показва, че не всички тренинги за мозъка са еднакви.
Когато мозъкът се тренира правилно рискът от старческо слабоумие може да намалее.
В момента се предлагат множество тренинги, чиито автори обещават, че ако им даваме определена сума пари месечно, ще направят ума ни по-гъвкав, и то до дълбоки старини.
Но претенциите на авторите на такива тренинги без подкрепата на солидни доказателства, предизвикаха възмущението на учените.
Група от експерти от Стандфордския център по дълголетието публикуват изявление, в което се противопоставят на твърденията, че тренингите за мозъка предлагат на потребителите един наистина научно обоснована техника, с помощта на която може да забави когнитивния упадък, обусловен от напредването на възрастта, при положение че няма такива научни доказателства.
Въпреки това съгласно констатациите, представени на 124-тата годишна конференция на Американската психологическа асоциация, провела се тази седмица, има една техника за тренировка на мозъка, която се ползва с подкрепата на научни доказателства.
Грешката на повечето хора е, че смятат, че всичко, което се предлага като тренировка за мозъка е едно и също.
За да се поправи този пропуск в научното познание Джери Едуардс, доктор на науките от Университета на Южна Флорида и нейният екип извършват систематичен преглед и мета-анализ на повече от 50 рецензирани научни статии, в които се изследва скоростта на провеждането на самата тренировка на мозъка, и как последният я възприема.
Според Едуардс скоростта на възприемане на тренировката на мозъка, подобрява скоростта и точността на визуалната концентрация, с други думи – умствената пъргавина на човек, или както се казва разговорно – „на този човек му сече пипето“.
Като пример, в една от задачите потребителят идентифицира целеви обект в центъра на екрана, камион или кола – например. Участникът трябва да открие и втората мишена с периферното си зрение.
С практиката времето за откриване на втората мишена, става все по-малко и по-малко. Дори и когато се затрудни още, като се добавят разсейващи обекти около целите, хората подобряват резултатите си с течение на времето.
Установено било, че така се подобряват редица направления на когнитивните функции, сред които най-вече способността за концентрация, поведенчески – човек започва да се контролира по-добре, депресивните симптоми отшумяват. Подобрение се наблюдава и при функционалните реакции в реалния живот.
Една от големите ползи от този метод за тренировка на мозъка е, че подобрява уменията на човек за шофиране. Проучванията показват, че този тип тренировка на мозъка спомага за намаляване на спирачния път с почти 7 метра при скорост от 90 километра в час на опасните маневри с 36%.
Изследването обхваща 2832 души, на възраст от 65 до 94 години, и изследва дългосрочните последици от тренировките на мозъка за предотвратяване на старческо слабоумие.
Учените открили, че рискът от това състояние намалял с 48% при участниците, които тренирали мозъка си с въпросната техника 11 и повече пъти за последните 10 години.
Като цяло рискът намалява с 8% при една тренировка на мозъка от подобен тип.
Хората трябва да търсят такива тренинги, които са скрепени с научни доказателства, а настоящият мета-анализ показва една такъв, който е наистина ефективна.
