Броят на хората, живеещи в крайна бедност, може да се увеличи до 60 млн. души, заради пандемията от коронавирус, прогнозира Световната банка.

Фактът, че 60 млн. души ще бъдат изтласкани под линията на бедността, заради загубени, поради икономическия спад работни места, означава, че усилията, които бяха положени през последните години, за повишаване на доходите, ще останат напразни.

Много семейства загубиха близките си, милиони работни места престанаха да съществуват, а с това и с много хора останаха без препитание, системите на здравеопазване продължават да изпитват огромно натоварване.

Световната икономика през тази година ще се свие с около 5%, според изчисленията на Световната банка.

Какво очаква България на фона на мрачните прогнози за световната икономика

Грози ли масова бедност българите

Да започнем с определението какво е това бедност. Според методологията на ООН възприета и от други международни организации, сред които Световната банка и МВФ, Световната банка за развитие и други, това е, когато човек живее с максимум 1 долар и 90 цента дневно, условно се приема за 2 долара на ден.

Най-често това е доходът на семейството разделен на броя на неговите членове, тъй като децата се смятат за нетрудоспособно население.

По днешния курс на долара към еврото и оттам и към лева, това прави около 3,56 лева дневно или около 110 лева месечно.

В състояние на крайна бедност, дори и според световните стандарти, веднага изпадат всички онези, които са били освободени от работа по време на извънредното положение и не са отговаряли на условията да получават обезщетение за безработица, което е в размер на 9 лева на ден или около 180 лв. месечно.

Ако добавим и това, че тези хора е възможно да плащат наем на жилище, то тогава се стига до още по-тежко положение.

Вариантите в такава ситуация на увеличаваща се безработица и невъзможност продължително време да се намери нова работа у нас, за да не потъне съвсем български гражданин в мрачните дебри на бедността, е да поиска еднократна социална помощ от Агенцията за социално подпомагане в размер на 5 пъти гарантираният минимален доход, който се определя от Министерския съвет и е в размер на 75 лева или 375 лв.

Това е еднократна помощ и може да се поиска само веднъж в рамките на година за задоволяване на инцидентно възникване на комунално-битови, здравни и образователни потребности.

Защо толкова много бюрокрация за отпускане на еднократна помощ

За съжаление, обаче критериите за отпускане на тази помощ съвсем не са малко, и може да се окаже, че човек има нужда от нея, но реално няма как да я получи.

Не може да не се отчете и фактът, че у нас гарантираният минимален доход е под размера, който е приет от всички международни институции – 2 долара или около 3,56 лв.

Министерски съвет трябваше да вдигне автоматично гарантирания минимален доход, който служи за преценяване на това кой има право на социални помощи на 110 лв.

При продължаващо нарастване на безработицата, сега до известна степен процесите се забавят, заради летния сезон, но какво ще стане през есента, когато много заети на полето ще бъдат освободени.

Мярката 60/40 закъсня прекалено много и не помогна особено

От социалното министерство наскоро обявиха, че от 1 юли най-вероятно мярката 60/40 ще бъде преформатирана, като фирмите ще могат да назначават и безработни на субсидирана заетост.

Това може да окаже натиск и да доведе до намаляване на безработица, тъй като някои фирми е възможно и да се възползват, макар и да не е съвсем сигурно.

За съжаление, у нас мерките за защита на работните места дойдоха много късно, повечето фирми не тръгнаха да освобождават служители още от 16 март, а изчакаха 1 седмица, за да преценят дали ще могат да разчитат на евентуална помощ от държавата.

След като разбраха, че реално не може да се разчита на нищо, започнаха да освобождават служители.

И сега мярката 60/40 не се радва на голям интерес, да, от социално министерство се похвалиха колко работни места са спасени, но те са твърде малко на фона на загубените.

Ако на 16 март правителството беше обявило, че ще плати по една минимална работна заплата на всички, които са останали без работа, заради заповедите на здравния министър, но тази сложна мярка, която само счетоводител може да измисли, а още повече и тромава, не доведе до очакваното запазване на работни места.