Свободните радикали, сред които са пероксидите и супероксидите са важни сигнални молекули за регулацията на възпалението и метаболизма на тялото.
Натрупването на молекули реактивен кислород се свързват с невродегенерация и злокачествени заболявания.
Но шведски учени сега разкриват неочаквана функция на свободните радикали – забавят ключов възпалителен процес и отслабват способността на имунната система да се бори с патогените, като например тези, които причиняват пневмония.
Нелсън Гекара и неговата изследователска група от Лабораторията по молекулярна медицина в Швеция. Активирането на възпалителните процеси е от съществено значение за борбата срещу инфекциите и за възстановяването на тъканта впоследствие.
Въпреки това, ако възпалението е с прекалено голяма продължителност, то става контрапродуктивно и може да се стигне до развитието на възпалителни заболявания като ревматизъм или опасният за живота сепсис.
Учените изследвали регулирането на възпалението в имунните клетки на пациенти, страдащи от атаксия-телангиектазия – АТ, сериозно генетично комплексно заболяване.
Хората с тази патология най-често страдат от невродегенерация, ускорено стареене, предразположеност към злокачествени заболявания и различни автоимунни и възпалителни синдроми.
Следва да се отбележи фактът, че основната причина за настъпване на смърт при хора с това заболяване са бактериални инфекции на белите дробове.
Генетичното заболяване е в резултат на мутации в определен ген, който участва във възстановяване на ДНК и за поддържане на редокс баланса в клетките.
Следователно, недостатъчната експресия на този ген, поради мутация, се свързва с геномна нестабилност и повишени нива на реактивен кислород.
В рамките на това изследване учените защото мутациите в този ген предизвикват бактериални инфекции на дихателната система.
Сред ключовите възпалителни процеси, които се активират при инфекция или нараняване на тъканите е образуването на мултипротеинови комплекси, наречени инфламазоми, които играят много важна роля в секрецията на цитокини, които помагат за струпването на имунни клетки на мястото на инфекцията/ нараняването.
По време на анализа как имунните клетки реагират на бактериалните инфекции, изследователите установили, че имунните клетки на хората с АТ или мишки, при които изобщо отсъства генът АТМ, се наблюдава бавна активация на инфламазомите.
При изучаване на имунния отговор на мишки с недостатъчност на гена АТМ, се установило, че дефектът в него може да допринесе за повишена предразположеност към пневмония.
Отделно от това, те демонстрираха, че тя се дължи на окислително увреждане на инфламазомата от компонентите на молекулите на реактивния кислород.
За шведските учени това е доста неочаквано откритие, тъй като досега беше прието, че при условията на хомеостаза, молекулите реактивен кислород допринасят за активирането на множество пътища на възпаление, включително и инфламазомите.
Но ново изследване показва много по-сложната роля на свободните радикали. Ако са в прекалено голямо количество, допринасят за нарушаването на инфламазомо-зависимите противомикробни имунни отговори, което вреди много на човека.
Откритието до реабилитирането на старата максима, че една ябълка на ден, пази доктора далеч. Плодовете стимулират имунната система, защото са богати на витамини, които са и мощни антиоксиданти, които предотвратяват прекомерното струпване на свободни радикали.
Някои признаци на сериозното генетично заболяване като АТ, включително и невродегенеративните заболявания, и рака, се свързват с оксидативния стрес.
И експерименталната антиоксидантна терапия се препоръчва като възможен вариант за лечение на тези заболявания. Сега остава да се установи дали тази терапия може бъде от полза в борбата с бактериалните инфекции на дихателната система.
