Не се поддавайте на импулси. Дръжте се в ръце. Ако сте здраво стъпили на земята, животът става по-лесен.

Всичко е точно и определено, по часове и с крайни срокове. Но самоконтролът и самодисциплината имат тъмна страна.

За тези, които с лекота използват кредитната си карта и понякога прекаляват с покупките, се препоръчва да сложат картата в чаша с вода и след това във фризера.

Със самодисциплината НЕ трябва да се прекалява

Преди да се оставим на жаждата за пазаруване, трябва първо да почакаме, докато ледът се стопи.

Докато наблюдаваме топенето на леда, желанието ни да пазаруваме ще изчезне. С помощта на този трик замразяваме своето изкушение.

В превод на психологически език – това означава, че можем да се контролираме. Без него доста трудно се живее. За това свидетелстват многобройни изследвания.

Не можем да се противопоставим на добре изглеждащ сладкиш, макар и да имаме цел да станем по-стройни.

Рискуваме по време на интервюто за работа да не изглеждаме по най-добрия начин, защото вечерта до късно сме гледаме любимия сериал.

И обратно, ако държим импулсите под контрол, продължаваме да живеем по-целенасочено.

Самоконтролът се смята за гаранция за професионален успех, здраве и щастлива връзка.

Липса на усещане за пълноценен живот заради постоянен самоконтрол

Но сред изследователите възникват съмнения, дали умението да сме дисциплинирани ни дава възможност да живеем пълноценно:

Австрийски психолог Михаил Кокорис в ново изследване отбелязва, че някои хора обикновено са недоволни, когато се налага постоянно да държат под контрол последствията от своите постъпки.

Дълбоко в душата си те разбират, че в далечна перспектива печелят от решението да не се поддават на изкушението, но в дадения момент не се чувстват добре.  

Веднага щом потискат спонтанното желание те съжаляват за това. Самоконтролът е наистина важен, но му отдаваме прекалено голямо значение.

Участниците в изследването на австрийския психолог трябвало да си водят дневник колко често се сблъскват с ежедневни изкушения.

Предлагало се във всеки конкретен случай да се отбележи какво решение е било прието и до колко самият доброволец е останал доволен.

Някои участници с гордост съобщават, че са успели да се придържат към правилния път. Но има и немалко такива, които съжаляват, че не са подали на приятното изкушение. Откъде е тази разлика?

Очевидно причините за различията е, че някои разглеждат своя отказ да се оставят на изкушението емоционално, а други рационално. Някои се придържат към принципа на строгия самоконтрол, за тях е лесно да игнорират желанието да си похапнат шоколадова торта.

Тези, които повече се ръководят от емоциите, се възмущават, когато си спомнят, че са се отказали от сладкото изкушение. Решението, взето от тях, в рамките на изследването, не се вписва в собствената им природа.

Емоционалните участници в такива моменти не са се чувствали себе си.

Самоконтролът неподходящ за всеки, консервативното възпитание – вредно

Затова самоконтролът вероятно не е подходящ за всеки, убедени са учените, организирали изследването.

Концепцията за самодисциплина не е толкова еднозначно позитивна, колкото е прието да се смята, има и негативна страна. Но това мнение едва сега започва да се възприема от изследователите. Защо?

Американски икономист подозира, че проблемът е в консервативното възпитание, което и досега продължава да се налага на децата. Напоследък обаче този начин на възпитание се поставя под съмнение.

Все повече се осъзнава, че силата на волята влече след себе си сериозни личностни ограничения.

Преди повече от 10 години американски учени успяха да докажат, че хората често съжаляват за решенията в полза на дългосрочните цели. Те чувстват, че сякаш са изпуснали нещо и не са се наслаждавали достатъчно на живота, мислейки, че са могли да си го прекарат и по-добре.

Радостта от момента при тях отива на втори план, и в това психолозите виждат опасност. Убедени са, че може да се намери правилен баланс между отказа от дългосрочните ползи и моментните удоволствия.

С използването на кредитните карти не е желателно да се прекалява, тъй като това може да ни въвлече в дългова спирала, от която измъкването е много трудно.

Но пък можем да определим сума всеки месец, например, 200 лева, която да харчим, за каквото си поискаме.

Така постигаме баланс между моментно удоволствие и постигане на дългосрочни цели.