Лъжем сами себе си, без да го забелязваме. В това няма нищо необичайно – така е устроен мозъкът ни. Но ни е по силите да разберем грешките си и да научим да ги поправяме.
Защо трябва да знаем за когнитивните изкривявания
Грешките трябва да се поправят, а за да направим това, трябва да ги намерим. Когнитивните изкривявания ловко се маскират под нормалните мисловни процеси – на никой няма да му дойде наум, че в разсъжденията нещо не е било както трябва.
Когнитивните изкривявания са много, ако потърсим в интернет, може да открием 175 начина за самозалъгване и това е много голям брой. Някои наподобяват нещо, други се дублират взаимно.
Да ги научим и да разпознаваме постоянно всички е невъзможно, но от време на време е полезно да разглеждаме списъкът с грешки, да намираме своите любими и да се избавим от тях.
Защо мозъкът обича да бърка
Всяко изкривяване е нужно за нещо. Те се появяват в процеса на развитие на мозъка, за да помогнат на човек да се адаптира в света, да не се побърка, да си пази енергията и времето.
Бастър Бенсън, треньор и блогър си отдели един месец, за да ги изучи и да ги сортира – прави таблица, изчиства онези, които се дублират, групира основните грешки. Получава 20 шаблонни сценария, по които работи мозъкът.
Тези сценарии решават 4 основни проблема:
- Как да се справим с информационното претоварване;
- Как да действаме, когато нищо не разбираме;
- Как да реагираме бързо;
- Как да запомним важното и да забравяме ненужното.
Днес разбираме когнитивните изкривявания, които решават първия проблем.
1.Първият проблем на мозъка – твърде много информация
Всеки ден мозъкът обработва огромно количество данни, като започва от това колко ярко грее слънцето, и завърши с мисли, които ни се въртят в главата преди лягане. За да не се претрупваме от информация, ни се налага да избираме за какво да мислим, а не на какво да обръщаме внимание.
Мозъкът използва няколко трика, за да възприеме важна информация.
2.Забелязваме информацията, която вече знаем
Повторението помага за запомняне – това правило работи, дори и да заучаваме специална информация. На мозъка му е удобно да забелязва това, което вече знае.
Тази особеност се подкрепя от няколко изкривявания.
3.Евристика на достъпността
На всяка нова информация лепим етикети, уповавайки се на спомени и асоциации, които възникват в паметта от само себе си. В това има логика – ако нещо можем да си спомним, това означава, че ни е важно, или поне по-важно от това, което ни е трудно да си спомним.
Какво възниква в паметта само по себе си? Това, което ни е впечатлило, онова, което се е случило с вас и вашите близки. Това, което може да се види, докосне, помирише.
И като цяло, оскъдният личен опит. Него и използваме, за да разберем цялата нова информация.
Например, наш познат е отишъл в столицата и там много добре се е устроил. И започва да ни се струва, че всички, които отидат в София, си намират страхотна работа и получават голяма заплата.
4.Грешка на базовия процент
Игнорираме статистиката, затова обръщаме внимание на частните случаи и правим заключения въз основа на непълни данни. Например, след ваксина против грип сте се простудили, това означава, че ще е я смятате за вредна.
По статистика ваксините спасяват милиони животи, но на нас ни все едно, когнитивните изкривявания ни насочват към друга истина.
5.Отклонение на вниманието
Забелязваме това, за което мислим. Обръщаме внимание на това, което ни вълнува, а ако нещо не ни е интересно, няма да го забележим.
Някои много мислят за дрехи и се интересуват от марки, в движение забелязват новата чанта у колежка, ще обръщат внимание и на дрехите на другите. Някои забравят за празниците, забравят да поздравят близки и приятели, това просто не влиза в кръга на техните интереси.
6.Илюзия за честота
Започваме да забелязваме предмети, които изучаваме и които са ни заинтересовали неотдавна. Например, прочели сте статия за здравословния начин на живот и сте решили да се занимавате със спорт.
И изведнъж се оказва, че на съседния ъгъл има фитнес или магазин за спортно хранене. Преди не ги ли е имало? Били са, но не сте обръщали внимание на магазините и на спортните зали.
7.Ефект на мнимата истина
Тенденцията да вярваме на сведения, които повтарят много пъти. Отдавна е известно – ако сто пъти кажеш на човек, че е свиня, на сто и първият ще започне да грухти.
Мнимата истина активно се използва за пропаганда, тъй като е толкова удобно да накараш хората да вярват в нещо повтаряйки го много пъти.
8.Ефект на запознанство с обект
От няколко обекта избираме този, с който вече сме се запознали или за който сме чули. И колкото по-добре ние знаем нещо, толкова повече ни харесва.
С това изкривяване работи рекламата – чували се за перилни препарати, идвали сме в магазини и сме го купували просто, защото той изглежда по-добре, отколкото го познаваме.
И с всеки следващ път купуваме този прах, без да опитваме други, тъй като отдавна използваме този.
Това изкривяване ни пази от необмислени постъпки, но помнете, че най-доброто е враг на най-доброто.
9.Ефектът на контекста
Околната среда влияе на възприемането на стимули. Дори умствените способности зависят от околната обстановка – по-удобно е да се чете и да се запомня текст в светла стая и на тишина, а не в задушното метро.
Този ефект също се използва и в маркетинга. Ако сте отишли в магазин и изберете стоки в приятна обстановка, то вие сте съгласни на по-висока цена.
Позната на треньора продава апартамента си и преди идването на потенциалните купувачи, тя пекла сладкиши с ванилия и канела.
Апартаментът се изпълнил с приятен аромат и топлина. В крайна сметка жилището било продадено за 50% по-висока цена от пазарната, и това само благодарение на сладкишите.
10.Забравяне без контекст
Мозъкът не умее да търси информация по ключови думи. Понякога трябва да си спомним нещо важно, но не се получава. Изисква се асоциация, за да измъкнем от паметта нужните сведения.
Например, на изпит на ум не идва определението, което трябва да декламираме, но разлистването на страниците на тетрадката или ароматът на хартия напомнят как сме писали конспект, как сме учили термини, и ето го определението.
За стимул, който ни помага да си спомним всичко, служат различни дразнители – от звуци и миризми до нашето настроение.
11.Разкъсване на съчувствието
Подценяваме влиянието на вътрешните фактори върху поведението. Дори и такива банални като глад и жажда. Ситият на гладния не вярва – в буквален смисъл.
Когато ни се иска да се скараме на някого или да го нагрубим, то трябва да малко да помислим, а не да тръгваме почти като на война. Не можем да разберем чуждите постъпки, защото не знаем в какво състояние човек ги е извършил.
12.Подценяване на бездействията
Вредните постъпки ги осъждаме, но също така има и вредно бездействие. Нищо не сме направили, тогава няма в какво да бъдем обвинени. Затова когато трябва да се действа, ние, стоим настрани и не предприемаме нищо.
13.Забелязваме само необичайните неща
Причудливи, смешни, ярки, грабващи съзнанието сведения са по-забележими от скучните и рутинните. Мозъкът преувеличава важността на всичко удивително и пропуска всичко обикновено.
14.Ефектът на изолацията
Отделно стоящи и нестандартни обекти се запомнят доста по-добре от сходните. Това е като цифра в редица букви, шега в скучна лекция, забележима опаковка на рафта с еднакви товари. А ако всички опаковки са ярки, ще се открои минималистичната.
Тук се отнася и ефекта на приоритета на изображението – картинките се запомнят по-добре от текста, а картинка в текст още повече.
15.Ефектът на съотнасяне със себе си
Колкото по-силно новата информация е свързана с нас, толкова е по-лесно да се запомни. Ако героят от книгите прилича на нас, неговите приключения остават дълго в паметта.
16.Ефектът на съпричастност
Смятаме, че дейността или вещите, които сме създали, са по-важни от тези, които са създали другите. Нашето дете е най-доброто на света, проектът ни е най-полезен, отделът, в който сме работи най-много за благото на компанията.
17.Склонност към негативизъм
Надценяваме значението на отрицателните неща, затова криминалните хроники са толкова популярни, затова ни тегли да гледаме шоута, в които на героите изобщо не им е добре.
Един минимален недостатък може да заличи множество положителни черти. Това е лъжичката катран, която разваля всичко и всички.
Прекрасният във всичко човек си бърка в носа, и смятаме това за показател, по който трябва да оценяваме и неговата работа.
18.Забелязваме само измененията
Оценяваме нещата и събитията не по това какви са те, а защото с нас се е случило така. Ако се е случило нещо по-добро, смятаме всички събития за положителни, и обратното.
Когато сравняваме 2 неща, то гледаме не на тяхната същност, а на тяхната разлика. Трудно ли е? Да видим какви са примерите.
19.Ефектът на котвата
Изкривяването при оценката на числовите стойности. Ако ни запознаят с обекта и ни покажат до него число, то ще приемем решение, уповавайки се на това число.
Например – благотворителен фонд изпраща писма с молба да дарим пари, сумата може да е всякаква, няма ограничение. Но в едно писмо от фонда пишат да се дарят по минимум 50 лв., а в друго най-малко – 100 лв.
Човек, който е получил второто писмо, ще плати повече.
Това изкривяване се използва в рекламата и магазините, когато отбелязват отстъпка за стоки.
20.Ефект на контраста
Всичко се познава в сравнението. И от това сравнение зависи оценката ни събитията. Например, човек се радва на това, че е купил някаква вещ в магазина, но престава да се радва, след като научи, че в съседния магазин същата вещ струва 2 пъти по-евтино.
21.Фрейминг
Реагираме на събитието в зависимост от това как е описано, и умеем да променим отношението към ситуацията. Класически пример – чашата е наполовина пълна или наполовина празна.
След загуба на пари – можем да кажем, че сме загубили половината от капитала, а може и да сме успели да съхраним половината от средствата.
В първия случай сме загубили, във втория случай сме спечелили, макар и събитието да е едно.
22.Консерватизъм
Когато получаваме нови данни, които противоречат на създалата се картина на света, ги обработваме много бавно.
Информацията, която не почива на стари убеждения, ние усвояваме бързо, а всичко това е от мързел – много по-лесно е да не забележим, отколкото да променим своите възгледи.
23.Парична илюзия
Оценяваме количеството пари по номинал. Милион – това е много, макар и ако разберем, това не е толкова много, особено ако този милион е в слаба валута, като ирански риал – 1 долар е 42 000 ирански риала или по-малко от 30 долара.
Оценяваме брой, а не реалната стойност на парите. Тяхната реална стойност се състои от това колко стоки може да се закупи с тази сума.
24.Необективна оценка на разликите
Когато разглеждаме предметите по отделно, забелязваме между тях по-малко различия, отколкото ако ги сравняваме едновременно.
Понякога е невъзможно да се различат близнаци, но когато сме до тях, няма да ги объркаме. Или понякога вечерята не е толкова мазна. Ще си помислите, че това са просто макарони от твърди сортове пшеница и пържоли. А когато сравним това със салата и пилешки гърди – разликата веднага се вижда.
25.Обичаме своите убеждения
Обичаме съвети, които подсказват вече взето решение. Не се съобразяваме с детайлите, които противоречат на убежденията ни.
26.Превзетост на потвържденията и селективно възприятие
Търсим информация, която потвърждава позицията ни. Това е причина за вечни спорове и непримирими вражди.
Да допуснем, че човек е решил, че за всички негови беди е виновен заговор. Ще намери доказателства, че това е така. Всички аргументи на неговите противници няма да съобрази или ще каже, че опонентите му и имат и главни заговорници.
Изкривяване във възприемането на избора
Първо ще направим избор, след това ще го оправдаем. Първо ще купим дадена вещ, след това ще измислим защо ни е нужна.
Колкото по-лош е избора, толкова по-силно се разгаря фантазията в търсенето на причини, които оправдават постъпките ни.
Ефект на щрауса
Това е причина, поради която не забелязваме негативна информация, която говори за нашия избор. Както в детството, аз не ви виждам, то и вие не ме виждате, скрил съм се.
Ефект на очакване на наблюдателя
Очакванията ни определят поведението. Ако вярваме, че редовното бягане ще ни помогне да отслабнем, тренираме по-често, отколкото ако не вярваме в успеха.
В обратната посока това също работи – ако не очакваме, че можем да изпълним задачата, то го правим без особено желание.
Забелязваме чуждите грешки
Своите пък не желаем да признаваме. Затова преди да мислим, че сме обкръжени от идиоти, то по-добре да погледнем себе си. Възможно е да сме пропуснали някакво изкривяване?
Сляпо петно
Не виждаме когнитивните изкривявания в собственото си мислене. Толкова са коварни, че ни е трудно да ги намерим.
Наивен реализъм и наивен цинизъм
Кого смятаме за нормален човек за ориентир, по който оценяваме всичко и всички? Разбира се, себе си. И този, който не е съгласен с нас, не е прав.
Какво да правим с тази информация
Да четем и да препрочитаме. Тук са изброени само онези грешки, които ни пречат да възприемаме информация, и те условно могат да се разделят на 4 групи:
- Не обичаме нова информация;
- Обръщаме внимание само на необичайното, но не мислим за рутината;
- Не умеем обективно да сравняваме предметите;
- Не забелязваме своите грешки.
От погрешните данни не можем да си направим правилните изводи, колкото и да се стараем. Затова и когнитивните изкривявания са така опасни – вграждаме в тях картина на света, която не може да работи.
Ако следващият път, когато вземаме решение, си спомним за няколко от изкривяванията и можем да ги коригираме, то тогава правим правилен избор.
Затова трябва да избягваме да приемаме това, което ние смятаме за истина за единствено правилно.
Всеки един човек си има своята истина и трябва да се съобразяваме с това, в противен случай се стига до конфликт и разваляне на отношенията с този човек и загуба на всички възможности, които бихме имали с него.
Много ценно умение днес е това да умеем да разрешаваме конфликти, което няма да ни е полезно единствено в работата, но и в ежедневието. То ще ни трябва, за да общуваме по-лесно с хората.
Повечето хора се фенове на един футболен отбор, на една партия или на нещо и когато някой не е съгласен с тяхното мнение, те са готови веднага да влязат в конфликт с него и да преустановяват взаимоотношенията си, а в днешно време не би трябвало да си позволяваме да губим с лека приятели.
Необходимо е да се стараем да ги задържаме и да не забравяме, че всичко днес съществува на базата на компромис, дори и самото общество, в което живеем.
Една връзка между двама души също се крепи на компромиса и на взаимното напасване на мнения, без едната страна да се опитва да се налага на другата, в противен случай такава връзка би приключила много бързо.
