Диагнозата „инфекция”, за каквото и конкретно да се отнася, винаги предизвиква безпокойство и желание по-скоро да започнем необходимото лечение.
Но невинаги то е целесъобразно и може да доведе до положителен резултат.
Някои т.нар. болести са норма за организма и не изискват специално лечение – или пък човечеството засега не е намерило такова.
Максимумът, който може да се направи в този случай, е периодично наблюдение.
1. Херпес – вирусът, който живее в тялото на човека
Банална варицела и „простуда” на устните – всичко това е проявление на херпес, но на различни щамове.
Смята се, че са заразени 80% от населението на планетата, голяма част от които дори не се досещат, че в генетичния апарат на нервните клетки живее чужд микроорганизъм.
Наистина не при всички се проявява, като предизвиква появата на характерни мехурчета, пълни със серозна течност.
Най-голяма опасност представлява херпес зостера, който не само предизвиква силна и нетърпима болка, но и повишава риска от развитие на усложнението – постхерпесна невралгия.
Пълното отстраняване на херпес вируса и справянето с него веднъж и завинаги е невъзможно, тъй като за тази цел трябва да се „изрежат” херпес вирусите от ДНК.
А засега учените не успяват да го постигнат.
Остава само да се помогне на болните по време на рецидиви, като се ускори настъпването на ремисия с помощта на противовирусни препарати и средства за местна обработка.
2. Човешки папилома вирус
Още една вирусна инфекция, която щом веднъж попадне в човешкото тяло, остава с него за цял живот.
Именно тя предизвиква появата на брадавици по тялото, а също и на островърхи кондиломи в областта на половите органи.
Вирусът колонизира базалния слой на епитела, като прониква в организма чрез докосване или по време на полов акт.
Затова за всички, които водят активен полов живот, се препоръчва редовно да си правят изследвания за носителство на папилома вирус с висок онкогенен риск.
При засяга на организма с такива щамове и поява на признаци на клетъчни изменения се назначава противовирусна и имуностимулираща терапия.
Предпазването от тази генитална инфекция е възможно, ако се използва презерватив.
3. Уреаплазмоза, микоплазмоза и други пикочнополови инфекции
Влагалището както и червата се населяват от стотици различни микроорганизми – дрожди, бактерии, вируси.
Всички те са нормална част от микрофлората и се намират в баланс едни спрямо други.
Но при развитие на възпаление количествената им численост се нарушава с появата на най-различни неприятни симптоми – сърбеж, зачервяване на кожата и лигавиците на половите органи.
Микоплазмозата е още една диагноза, която не изисква от лекаря никакви действия и лечение на открития възбудител, но в този случай гинекологът задължително ще назначи допълнителни изследвания за откриване на съпътстващо заболяване.
Микоплазмите при жените могат да влошат протичането на бактериална вагиноза и да се назначи неконтролируемо размножаване при салпингит. Някои видове микоплазмози могат да предизвикат уретрит при мъжете, други заболявания, дори и такива като пневмония и проблеми с опорно-двигателния апарат.
Но по този въпрос специалистите не могат да стигнат до определено мнение.
Вече споменатата бактериална вагиноза не е възпалително заболяване и се развива на фона на безконтролен прием на антибиотици.
Затова не трябва да се самолекуваме, подлагайки на съмнение компетентността на лекаря, който не желае да лекува откритите гарднерели.
