Какво представлява херпес зостер
Херпес зостер е заболяване, причинено от реактивиране на предишна инфекция с вируса на херпес зостер, също наричан варицела зостер вируса или вируса на варицелата.
Клиничното състояние води до болезнен локализиран кожен обрив, който се появява като везикули и кожата около тях и под тях е зачервена.
Какви са причините
Вирусът на варицелата (варицела зостер или VVZ) може да остане в латентно състояние в организма, след преминаването на първичната инфекция.
Обикновено вирусът остава в корените на периферните нерви, които контролират чувствителността на кожата за топло, студено, допир и натиск. При 1 на всеки 5 души, които са боледували от варицела, вирусът „се събужда “ или реактивира.
Това най-често се случва много години и дори десетилетия след прекарана инфекция с варицела зостер вирус в детството.
По-голяма част от хората, които боледуват от херпес зостер са над 60-годишна възраст. При повторна активация вирусът изменя наименованието и се означава като херпес зостер вирус.
Най-характерното при това вирусно заболяване е, че реактивираният вирус предизвиква само в един от периферните нерви и затова и обривът наподобява лента по кожата.
Лентата обикновено е само от едната страна на тялото и представлява дерматом – зоната, в която се разполагат краищата на инфектирания периферен нерв. Болезнен може да бъде само част или целия дерматом.
При повечето хора е налице поне един от рисковите фактори за появата на това заболяване. Например на риск е изложен всеки човек, който прекарал варицела в детството си или му е била поставена ваксина с жив атенюиран вирус.
При по-възрастните хора /над 50 години/, при такива с онкологични заболявания, с органна трансплантация, заразени с вируса на СПИН или хора, които са с отслабен имунитет, поради стрес, съществува по-голяма вероятност от реактивация на варицела зостер вируса.
Какви са симптомите
В зависимост от нервите, които са засегнати от повторната активация на вируса, симптомите могат да обхванат по-голяма част от тялото:
- Първият симптом е най-често изключително силната чувствителност или болка в зоната на засегнатия периферен нерв, която наподобява лента от едната страна на тялото.
- Усещането може да бъде сърбеж, изтръпване, парене, постоянна болка или дълбока, внезапна и пронизваща болка.
- Ако тези симптоми се появят по лицето и особено около очите незабавно да се потърси медицинска помощ.
- Други неспецифични симптоми, които могат да се появят едновременно с характерните са: повишена температура, втрисане, главоболие и сърбеж.
- Обикновено в рамките на 1-3 дни след започване на болките в зоната на дерматома се появява и обрив, чиято първоначална форма са червени подутини, по които се образуват везикули, които се пълнят с гной, след това се формират корички за около 10-12 дни. В някои случаи не се формира обрив, а симптом са само болките в зоната на инфектирания периферен нерв.
- Обривът изчезва 2-3 седмици, след като паднат коричките, но е възможно да останат белези.
- Някои пациенти развиват невралгия, в която болката в зоната на засегнатия от вируса периферен нерв продължава и след изчезването на обрива.
Лечение на заболяването
Хората, които имат симптоми на реактивация на варицела зостер вируса, трябва да потърсят лекар възможно по-скоро.
Антивирусните медикаменти са най-ефективни само когато се прилагат възможно най-скоро след появата на първоначалните симптоми.
- Не чешете кожата в зоната на обрива. Това увеличи риска от развитие на вторична бактериална инфекция, а също така нараства вероятността от оставането на белези, след изчезване на обривите. За облекчаване на сърбежа може да използвате антихистамини и кремове с локално приложение като лидокаин.
След поставянето на диагнозата и назначаването на подходящото лечение, можете да слагате хладни компреси по няколко пъти на ден в продължение на 20 минути, за да успокоите кожата и да подсушите течащата гной или течност от везикулите.
Това спомага за премахването на коричките и опасността от развитие на бактериална инфекция намалява.
Трябва да спрете да поставяте компреси след, като подсушаването на везикулите, за да не изсушите прекалено кожата около тях и така да предизвикате сърбеж.
Не забравяйте, че изтичащата течност или гной от мехурите е заразна за хората, които са податливи на заразяване с варицела-зостер вируса.
