Пролетта е сезонът на разговорите за витамини и начините за тяхното набавяне.
Именно за този сезон витаят най-много заблуди за авитаминоза и за вредните пластмасови зеленчуци.
Много от тези вярвания са доста остарели.
Как да избегнем недостигът на витамини и защо проблемът с пролетната авитаминоза днес не е актуален?
1. Авитаминоза и хиповитаминоза
Думата хиповитаминоза или недостиг на витамин не звучи много убедително за много хора, защото предпочитат да говорят за авитаминоза или липса на даден витамин.
Но разликата между тези 2 витамина е огромна. Да приведем няколко примера.
Липсата на витамин С е причина за скорбут.
Това е тежко заболяване, при което се нарушава образуването на колаген, и се развиват увреждания на съединителната тъкан.
От скорбут са страдали мореплавателите от времето на Христофор Колумб, жителите на обсадения Ленинград.
Висок е риска от развитие на това заболяване при привържениците на продължително гладуване.
Липсата на витамин В1, тиамин, е причина за развитие на болестта бери-бери, или полиневрит.
Някога в Азия това заболяване засягало заможните, но не и бедните.
Причината е, че богатите предпочитали рафиниран ориз, а бедняците получавали достатъчно тиамин.
Днес полиневритът грози закоравелите алкохолици, които не се хранят пълноценно.
Остър дефицит на витамин В7 води до цяла съвкупност от неблагоприятни симптоми – анемия, косопад, халюцинации, депресия.
Авитаминозата на този нутриент е била установена сред бодибилдъри, които прекалявали с яденето на сурови яйца.
Яйченият белтък блокира биотина и прави невъзможно неговото усвояване.
Аналогични примери могат да се приведат и за всеки друг витамин.
Авитаминоза се развива при екстремни условия или при радикално нарушение на правилата за здравословно хранене.
На средностатистическия, относително здрав човек, който не гладува, не е откъснат от цивилизацията, авитаминоза не го грози.
Хиповитаминозата е по-реалната опасност.
Но и в този случай трябва да стане дума за съществено отклонение от принципите на рационалното хранене или за някои особени състояния на човека.
Например, при бременност е голям риск от развитие на хиповитаминоза на фолиева киселина.
Спазването на строги диети и увлечението по вегетарианството също са сред рисковите групи за развитие на хиповитаминоза.
Изключването на някаква храна от менюто винаги повишава риска човек да не си набави нещо полезно, съдържащо се в нея.
Авитаминозата е заболяване, което налага спешна медицинска намеса.
Характерните признаци, на която е възможно да се окажат симптоми на друго тежко заболяване.
Хиповитаминозата е това, за което можем да говорим, имайки предвид средностатистическия гражданин.
Въпрос колко е голяма вероятността да развием такава?
Мит №2 – пролетна хиповитаминоза и здраве
Още от времето на социализма съществува поверието, че по време на лятната и есенна беритба натрупваме витамини в скритите ъгълчета на тялото.
И бавно ги разходваме през продължителната студена безвитаминна зима.
През ранната пролет запасите се изчерпват, и настъпва авитаминоза, което всъщност авитаминоза.
Но организмът не се запасява с витамини.
Не трябва да изядем тон ябълки наесен, за да ни стигне витамин С до пролетта.
Водоразтворимите витамини от група В и С при обилно количество се изхвърлят с урината от организма.
С мастноразтворимите витамини – А, Д, Е, К е по-трудно, натрупват се в черния дроб и в мастната тъкан.
Ако са твърде много се развива друго неприятно състояние – хипервитаминоза.
Мит №3 – пролетни зеленчуци и витамини
Не е вярно, че нитратите са чак толкова опасни за организма и не е възможно да предозираме с тези вещества, ако консумираме пролетни плодове и зеленчуци.
