Пролетта е сезонът на разговорите за витамини и начините за тяхното набавяне.

Именно за този сезон витаят най-много заблуди за авитаминоза и за вредните пластмасови зеленчуци.

Много от тези вярвания са доста остарели.

Как да избегнем недостигът на витамини и защо проблемът с пролетната авитаминоза днес не е актуален?

1. Авитаминоза и хиповитаминоза

Думата хиповитаминоза или недостиг на витамин не звучи много убедително за много хора, защото предпочитат да говорят за авитаминоза или липса на даден витамин.

Но разликата между тези 2 витамина е огромна. Да приведем няколко примера.

Липсата на витамин С е причина за скорбут.

Това е тежко заболяване, при което се нарушава образуването на колаген, и се развиват увреждания на съединителната тъкан.

От скорбут са страдали мореплавателите от времето на Христофор Колумб, жителите на обсадения Ленинград.

Висок е риска от развитие на това заболяване при привържениците на продължително гладуване.

Липсата на витамин В1, тиамин, е причина за развитие на болестта бери-бери, или полиневрит.

Някога в Азия това заболяване засягало заможните, но не и бедните.

Причината е, че богатите предпочитали рафиниран ориз, а бедняците получавали достатъчно тиамин.

Днес полиневритът грози закоравелите алкохолици, които не се хранят пълноценно.

Остър дефицит на витамин В7 води до цяла съвкупност от неблагоприятни симптоми – анемия, косопад, халюцинации, депресия.

Авитаминозата на този нутриент е била установена сред бодибилдъри, които прекалявали с яденето на сурови яйца.

Яйченият белтък блокира биотина и прави невъзможно неговото усвояване.

Аналогични примери могат да се приведат и за всеки друг витамин.

Авитаминоза се развива при екстремни условия или при радикално нарушение на правилата за здравословно хранене.

На средностатистическия, относително здрав човек, който не гладува, не е откъснат от цивилизацията, авитаминоза не го грози.

Хиповитаминозата е по-реалната опасност.

Но и в този случай трябва да стане дума за съществено отклонение от принципите на рационалното хранене или за някои особени състояния на човека.

Например, при бременност е голям риск от развитие на хиповитаминоза на фолиева киселина.

Спазването на строги диети и увлечението по вегетарианството също са сред рисковите групи за развитие на хиповитаминоза.

Изключването на някаква храна от менюто винаги повишава риска човек да не си набави нещо полезно, съдържащо се в нея.

Авитаминозата е заболяване, което налага спешна медицинска намеса.

Характерните признаци, на която е възможно да се окажат симптоми на друго тежко заболяване.

Хиповитаминозата е това, за което можем да говорим, имайки предвид средностатистическия гражданин.

Въпрос колко е голяма вероятността да развием такава?

Мит №2 – пролетна хиповитаминоза и здраве

Още от времето на социализма съществува поверието, че по време на лятната и есенна беритба натрупваме витамини в скритите ъгълчета на тялото.

И бавно ги разходваме през продължителната студена безвитаминна зима.

През ранната пролет запасите се изчерпват, и настъпва авитаминоза, което всъщност авитаминоза.

Но организмът не се запасява с витамини.

Не трябва да изядем тон ябълки наесен, за да ни стигне витамин С до пролетта.

Водоразтворимите витамини от група В и С при обилно количество се изхвърлят с урината от организма.

С мастноразтворимите витамини – А, Д, Е, К е по-трудно, натрупват се в черния дроб и в мастната тъкан.

Ако са твърде много се развива друго неприятно състояние – хипервитаминоза.

Мит №3 – пролетни зеленчуци и витамини

Не е вярно, че нитратите са чак толкова опасни за организма и не е възможно да предозираме с тези вещества, ако консумираме пролетни плодове и зеленчуци.