Практиката показва как границите на патологиите в детската неврология тясно се преплитат с нормата.
А за лекарите в някои случаи е характерно или да диагностицират несъществуващо заболяване, или да подценяват важността на ранната интервенция за протичането на патологията.
Тогава когато има голям шанс незабавното въздействие да е от полза.
В кои случаи родителите трябва да бият тревога и колкото се може по-скоро да се консултират със специалист за поставяне на точна диагноза и своевременно започване на лечение?
А в кои – наистина е възможно децата да „израстат“ „диагнозата“?
1. Мозък – всичко е в главата?
Може би нищо не тревожи младите родители повече от правилното развитие на главния мозък и нервната система на детето, и това е абсолютно разбираемо.
От друга страна, когато майката отиде с детето при невролог, тя очаква в края на консултацията да получи някаква диагноза.
А не неврологът да напише в амбулаторния лист „практически здрав“.
Както казва Б. Расел – „Диагностиката постигна такива успехи, че здрави хора почти не останаха“.
Следва обаче да се отбележи, че много оплаквания, с които майките се обръщат към детски невролог, се отнасят към нормалната физиология или особеностите на развитието на детето.
Например, не спи добре, често се събужда и плаче – всеки един от тези проблеми има своите корени.
Разбира се, лекарят ще прегледа детето, ще определи състоянието му.
Трябва обаче да е ясно, че в първата година тези оплаквания са напълно нормални и при абсолютно здрави деца.
В първите 6 месеца бебето се събужда по 4-5 пъти на нощ, особено при кърмене. Окончателно нощен сън се формира към 1.5-2 години.
Ако има проблеми със заспиването или детето често се събужда, неврологът първо ще посъветва да се оправи режима, да се увеличи физическата активност през деня.
Само след тези елементарни, но ефективни мерки може да се премине към изписване на билкови препарати.
2. Вътречерепно налягане – повишено
Днес почти на всяко второ дете се поставя диагноза синдром на вътречерепната хипертония.
Това не е самостоятелно заболяване, което трябва да се лекува, а само признак, че детето има сериозни здравословни проблеми.
И те могат да се проявяват с напълно реални симптоми като повръщане, паралич, загуба на съзнание. Разбира се, тези състояния изискват хоспитализация и неотложна помощ.
Ако при измерване на обиколката на главата на детето се открият леко превишаващи нормата размери, това изисква само наблюдение в динамика.
Как главата ще се увеличава с течение на времето спрямо тези показатели.
Същото се отнася и с показателите от ултрасонографията. Ако се установи разширение на вентрикулите, оценка трябва да се прави само въз основа на предходните данни.
3. Перинатална енцефалопатия – реален или ефимерен враг
Такава диагноза не съществува в международната класификация на заболяванията.
Това е още една „отвлечена“ диагноза, която означава, че детето не страда от сериозни и опасни неврологични заболявания.
Вариант на увреждане на главния мозък, който наистина съществува, е хипоксично-исхемично патологично изменение на главния мозък.
Проявява се веднага, в първите 7 дни след раждането, и отразява наистина тежко поражение, което се наблюдава след усложнено раждане, когато е имало проблеми.
Например, слаба родилна дейност, продължителен период без околоплодна течност, разрив на матката или използване на травматични акушерски методи.
