Ако се разпознавате в този списък, това е съвсем нормално.
Животът в големия град – това е стрес и неврози.
По данни на СЗО, от тези проблеми страда до 25% от населението в зряла възраст в Европа, и всеки 6-ти 7-ми от тях е не по-възрастен от 25 години.
Средата се отразява толкова зле на някои млади, че те престават да се хранят добре, не могат да спят и т.н.
1. Мечтите не се сбъдват
Младостта е прекрасно време, когато сякаш всички врати са отворени, но никой не желае да те пусне в тях.
Първо, трябва да се проявиш, да се докажеш, да постигнеш и да заслужиш.
Най-тъжно е, когато с всички сили се опитваш да се проявиш и да се докажеш, но в крайна сметка избират друг, повишават не теб, а колега.
А мечтите за красив живот продължават да надминават възможностите.
Невинаги, но обикновено, завистта е разрушително чувство, а в големия град то се проявява с удвоена сила.
Около теб хората имат всичко, което ти нямаш – автомобил, апартамент, добра работа, собствен бизнес, и само ти си неудачника, който живее с родителите си.
В борбата за възможностите, понякога и призрачни в името на задоволяване на потребностите, е лесно да си докараш безсъние, повишена тревожност и апатия.
2. Къде е моят любим?
При повечето 25-годишни ученето е вече зад гърба, с работата също не вървят добре нещата.
Сякаш това е времето да се огледаш за спътник в живота, който все го няма и няма.
Вече се женят и си раждат деца все по-късно и по-късно.
Но наличието на постоянен партньор все още е мерило за социален успех.
Обикновено на тази възраст се рушат училищните илюзии за любовта завинаги.
До вчера си била убедена, че щом някой обича, ще направи компромис и изобщо всичко, каквото трябва.
Но се оказва, че според партньора всъщност вие сте длъжни.
Ако до вчера сте били убедени, че това е вашата половинка.
А днес откривате, че нито общи теми за разговор, нито общи хобита.
Но родителите постоянно питат: „Имаш ли си приятел?“, „Не смяташ ли да се омъжваш?“.
Всички около теб вече са си намерили спътник в живота.
3. Зависимост от джаджи
Постоянен интернет и мобилно устройство – това са съвременните елементи на щастието.
Цифровото поколение не изпуска телефоните от ръцете си и едва ли не всяка секунда проверява какво се случва в социалните мрежи.
Има ли житейска необходимост от това?
Повече наподобява на невротичен навик – пуснал, прочел, написал, изключил. И след минута – отново същото.
Много хора, дори не осъзнават автоматизма на действията си, и като си отместят погледа от телефона забравят за какво са чели.
Ако обхвата на устройството внезапно изчезне, започва абстиненция, както и при всяка зависимост.
Младежът или девойката стават раздразнителни, нервни – започват да търсят мрежа.
Напускат добрия хотел, ако там няма интернет. Други пък плащат луди пари, за да имат интернет навсякъде.
И за какво? За да свършат работа...
Не, просто да влязат в социалната мрежа и да харесат някоя снимка.
Важно е от време на време да се превключваш, това е т.нар. клипно мислене, с което получаваме информация на малки части.
В резултат възниква претоварване с информация, а мозъкът ни се превръща в нещо като бит пазар, в който трябва много да се ровиш, за да намериш това, което ти трябва.
