Интровертност – това не означава да си стоим у дома, а как да покажем на света своята сила.
Много активисти на движението на интровертите се гордеят със своята интровертност и настоятелно молят да бъдат оставени на спокойствие. Просто искат да се приберат у дома и да почетат книга.
Потребността от уединение е част от натурата на интроверта, но само част. Това е необходимост от възстановяване. Това е част от натурата на интроверта, но само част.
Ако използвате интровертността само като оправдание за отклонение на покани, то просто потвърждавате мнението на болшинството, че интровертите са асоциални.
И това е един от признаците, че използвате неправилно своята интровертност. Да започнем с това:
1. Прекарвате твърде много време у дома
Не ви харесват приятелските събирания. Това е нормално, но знаете ли, че можете да се научите да ги обичате, ако участвате в тях по свой начин? Например, отивате на купон, но си разрешавате да си тръгнете във всеки един момент, дори и да все още твърде рано. Или да стоите в ъгъла и да наблюдавате останалите. Да, може би някой ще започне да ви обстрелва с въпроси защо не общувате с останалите.
Но да допуснем, че все пак ненавиждате купоните. Тогава не ходете на тях. Но ако просто отказвате покани и не каните самите хора, които са ви наистина симпатични, за да правите това, което наистина ви харесва, тогава не сте интроверт, а просто затворник. И то пасивен.
Това е нормално, ако не допадат начините за социализация на другите хора. Но тогава трябва да се социализираме по свой начин. Може и да сте интроверт, който сам кани интересни хора да му правят компания за посещения на мероприятия – на лекции, на изложби.
Организирате ли си съвместни вечери, за да се насладите на прекрасен разговор в тесен кръг? Ходите ли на походи с приятели, с които еднакво добре се общува и се мълчи? Общувате ли с леко непознати, които са ви близки до сърцето?
Ако ли не, това означава, че използвате неправилно своята интровертност.
2. Просто си вършите работата
Способността на интровертите да вършат рутинна работа – това е една от техните най-силни черти. Гордейте се с това. Но ако не изказвате на колегите и на своето началство своите съображения, наистина ли показвате на света цялото величие на вашата интровертност.
3. Избягвате празните приказки
Обикновеното бърборене е препъни камък за интровертите и повечето се стараят да го избягват
Някои изследвания обаче показват, че разговорите за всичко и за нищо се отразяват благоприятно на психическото състояние. В редица експерименти, проведени от психолози в Чикаго, на група доброволци се предлагало да разговорят със спътниците си в метрото. Да правят това, което обикновено се избягва. Според резултатите тези, които си говорили със спътника до себе си, имали много по-приятно пътуване от тези, които се наслаждавали на самотата. На никой от инициаторите на общуването не било отказано продължаване на разговора.
Но нека да започнем от по-дълбокото. Макар и разговорите за дреболии най-често да завършват сами по себе си, понякога те прерастват в нещо по-дълбоко. Отношенията не започват с близост. Незабавното потапяне в дълбините на разговора с нов познат може да ни докара до безизходица. Навярно сте се сблъсквали с това. Прекрасните навици за слушане на интровертите водят до това, че се откриваме повече, отколкото бихме искали.