Да си припомним какво из основи променя представите за възбудата, оргазма и зачеването.

1. Клитор

За съществуването на клитора било известно през последните 2500 години, но постоянно намирали и губели този орган.

И отново го намерили.

Част от изследователите още в антични времена предполагали, че клиторът е анатомичният аналог на пениса.

Само че в умален вид и с няколко по-различни функции.

Други спорили, че аналог на пениса е вагината, това било като извит мъжки орган.

Средновековният анатом Андреас Везалий, който се придържал към тази теория, смятал, че здравите жени изобщо не трябва да имат клитор.

През 1559 г. италианският хирург Реалдо Коломбо на най-накрая описва клитора като източник на женско удоволствие.

Истината е, че не го наричал клитор, а любов или наслада на Венера, покровителка на еротичната любов.

Подробно описание на структурата и анатомията на клитора било направено едва неотдавна, през 2005 г.

Оказва се доста по-чувствителен от пениса, в него има 8000 нервни окончания, което е 2 пъти повече, отколкото в пениса.

И още – това е единственият орган у човек, предназначен само за удоволствие.

2. Сперматозоиди – животът не се самозаражда

За първи път в научната общност заговарят за сперматозоиди през 1677 г.

Авторството на откритието обикновено се приписва на известния холандския изследовател Антони ван Левенгук.

Успял да види под микроскоп най-малките клетки и организми, за който в миналото никой не е знаел.

Левенгук наистина за първи път описва бактериите и протозоите, но сперматозоиди не открива.

Това направил студентът медик Йохан Хам, който разгледал сперма под микроскопа на Левенгук.

Той видял в негово движещи се клетки, които ласкаво нарекъл зверчета.

Неопитният студент решил, че тези зверчета са продукти от разлагането на семенната течност.

Но Левенгук, на който Йохан съобщил за откритието, предположил, че те са важен компонент на спермата.

Левенгук започнал да описва и да обрисува сперматозоидите на човека и на различни животни.

И в процеса на изследването си помислил, че тези зверчета играят важна роля при зачеването.

Това било революционно изявление.

По онова време учените смятали, че оплождането става от пари, които излизат от семенната течност, а източник на нов живот е само яйцеклетката.

През 1677 г. Левенгук написал писмо на Лондонската кралска общност с описание как изглеждат сперматозоидите.

И предположил, че могат да проникват в яйцеклетката и да я оплождат.

Но никой не му повярвал.

И едва след 200 години, с развитие на клетъчната теория, учените се убедили, че мъжките полови клетки също участват в създаването на новия организъм.

3. Виагра

Знаменитата таблетка срещу импотентност, както и много други полезни неща в медицината, са открити съвсем случайно.

През 1992 година компанията Пфайзер провела изпитване на ново лекарство средство – силденафил.

Разработвали го като средство, подобряващо кръвообращението в миокарда.

С помощта на силденафил планирали лечение на артериална хипертония.

За съжаление, се установило, че препаратът не оказва съществено влияние на сърцето.

За сметка на това, при изследванията се установил интересен страничен ефект – силденафил, стимулирал притока на кръв и половите органи и предизвиквал ерекция.

Находчивите маркетолози от Пфайзер решили да направят ребрандиране – и средството започнало да се позиционира като лекарство срещу еректилна дисфункция, което го превръща и в хит.

През 1998 г. FDA одобрява използването на Виагра за повишаване на потенцията.