Децата са удивителни създания, които губят някои свои прекрасни качества, когато пораснат. Ще опитаме на насочим вниманието на възрастните на най-малко 5 от тях.
Родителите се стараят да възпитат у своето дете положителни качества.
Да, това невинаги се случва, но въпреки това процесът на възпитание има за цел да направи детето по-добро – в представите на възрастните.
Синът да стане находчив като таткото, а дъщерята да бъде добра като мама.
Родителите също могат да се учат от своите деца. Разбира се, никой не вижда полза от капризите на 3-годишните, нито от изпълненията на тийнейджърите.
Но децата по природа имат качества, които възрастните са загубили, когато са преминали от детството в зрелостта.
Какво полезно умеят децата наистина добре
1.Наслаждават се на момента
Родителите често се дразнят, когато детето се спре да разглежда нещо, а те трябва да бързат, тъй като имат още много работа. И малко от тях се замислят, че незабележимата гъсеница, случайно появила се през ноември, е истинско събитие за детето.
За възрастните е важно да знаят какво ще се случи в бъдеще, а за детето – спокойствието и удоволствието от настоящето.
Мислите за утрешния ден са важни. Но понякога е по-полезно осъзнаването, че има само един миг, и текущият момент следва да се изживее така, сякаш е отделен шедьовър в поредицата от събития.
2.Бързо забравяне на обиди и конфликти
Само на 2,5-3,5 години детето може да запомни кога и къде по-големия му брат го е ударил и кой бонбон му е взела неговата сестра. Но скоро обидата отива на втори план, а самият предмет на конфликта се забравя.
След кратка емоционална буря у дома отново цари дух на разбирателство. Първо, детската памет е променлива.
И второ, детето има по-важни неща, които ангажират цялото му внимание, това да продължи да изследва света.
Малките деца периодично се карат, това може да се потвърди от всеки родител. Но детските обиди не издържат дълго.
Раздорите между братя и сестри в зряла възраст може да са с много по-сериозни последствия.
Трудно можем да си представим злопаметно и принципно дете. От това поведение следва да се поучат възрастните.
Разбира се, не може за всичко и на всички да се прощава, но конфликтите между възрастни за дреболии, следва да се решават както между децата – с бързо примирие, сякаш нищо не се е случило.
Запомняне само на най-хубавото
Споровете за дреболии детето забравя доста бързо, при нормална семейна обстановка, разходката в парка с дядо то може да запомни за цял живот.
Възрастните са много впечатлителни, това трудно може да се оспори. Но има разлика – при децата все още не е развито критичното мислене, и от разходките в паметта им остава усмивката на дядо, а не петното от автомобилно масло по алеята и отпадъците по пейките.
Затова и възрастните с такава топлота си спомнят за някаква дреболия от детството, на която сега не биха обърнали внимание.
Критичното мислене е невероятно важно както за детето, така и за възрастния. Но този полезен навик не трябва да пречи на създаването на позитивни впечатления.
В противен случай възрастният губи възможност да трупа положителни впечатления. А без тях не може.
Вяра в чудеса
Да вярваш в чудеса и да бездействаш не е добър вариант. Това и децата го знаят. Много родители мотивират детето, че ако се държи добре, Дядо Коледа ще му остави подарък под елхата.
И заради срещата с белобрадия старец то наистина ще се постарае. Но в света на възрастните често се забравя, че за да бъде едно нещо успешно, се изисква силно да вярваме в него.
Излишните съмнения погубват перспективни проекти, вярата в чудо ни кара отново и отново да правим опити и да се борим за успех.
Способността ни да вярваме в чудеса ни помага да преодоляваме най-трудните моменти в живота ни.
Най-важното е да не разчитаме на чудеса, а да вярваме в тях и да им помагаме да се случват.
Да бъдем себе си
Децата по природа са открити и свободни – те не се срамуват да изразяват емоции, да казват истината и да се държат така както искат.
Обществото налага определен модел на поведение. От една страна това е важна част от процеса на възпитание, но има и риск да се прекали, и то да загуби себе си.
За възрастните също е важно да не забравят каква е истинската им същност, когато общуват с околните, и да не се преструват. И могат да вземат пример от децата за това.
