Ключовото за оцеляването свойство бързо да се разпознават емоциите на лицето на непознат се осигурява от цяла мрежа невронни връзки.
Мозъкът веднага разкрива неприятеля
Това показват резултатите от изследване, публикувано от група учени от Университета Куинсланд – Австралия.
Изследователите с помощта на метода ЯМР наблюдавали измененията на активността на различни области в главния мозък на 46 здрави мъже.
На участниците през това време показвали видео, на което актьорите демонстрирали позитивни и негативни емоции – радост, гняв, удоволствие, раздразнение и т.н.
Това даде възможност да се открият 3 зони на мозъка и съединяващите ги невронни мрежи, включващи се при необходимост много бързо да разпознават изражението на лицето на друг човек, за да разберем дали пред нас стои приятел или враг.
Основният компонент на тази мрежа са нервни влакна, разположени дълбоко в мозъка – stria terminalis - „крайна лента”.
Учените отбелязват, че нарушението на функционирането на stria terminalis се наблюдава при пациенти в психоза, които не могат правилно да тълкуват емоции на околните и се усеща заплаха тогава, когато я няма.
Невронна мрежа ни подсказва кой е враг
Патологичната активност на „крайната лента” също се обяснява с невероятната чувствителност към потенциалната заплаха при хора с повишена тревожност и посттравматичен стрес.
Освен stria terminalis, за бързото разпознаване на приятел или враг отговарят други зони в мозъка – амигдала и челно-теменен възел.
Последният участък е в центъра на невронна мрежа, регулираща вниманието. Функционирането на тези невронни мрежи зависи от това дали очакванията ни относно лицето на непознат отговарят на реалността.
Невронните мрежи, свързани с амигдалата, улесняват бързото разпознаване на гнева, ако наистина очакваме такава емоция от другия човек, а мрежата на челно-теменния възел отговаря за реакцията на неочаквана заплаха.
Заключението е, че само за няколко секунди можем да познаем дали непознат идва при нас с мир или е настроен по-скоро враждебно.
Това е еволюционен механизъм, който, както се вижда от изследването, е залегнал дълбоко в мозъка и е част от системите на неговото функциониране.
