Ние виждаме света цялостен, подреден и логичен. Всъщност той е съвсем друг.
1. Оправдателно мислене
Човек добре възприема информацията, потвърждаваща неговата гледна точка и игнорира неудобните факти, като прави това неосъзнато.
Трудно е да се отнасяме непревзето към неща, които са важни за нас.
Дори най-убедителните доказателства за несъстоятелността на една или друга идея могат да останат незабелязани, или да се възприемат като грешка, лъжа или нещо незначително.
По подобен начин ние се отнасяме към околните, повече симпатизираме на тези, които се придържат към нашата гледна точка, по-често си избираме приятели сред тях.
2. Феномен Баадер-Майнхоф – честотна илюзия
Когато човек получава нова информация, на него му се струва, че тя го преследва навсякъде. Например ако четете интересна книга, вие започвате да виждате книги от този автор сред пътниците в метрото, познати, на рафтовете в книжарниците.
Подобно явление е разпространено сред студентите в Медицинските университети. Изучавайки симптомите на заболяванията, те ги „намират“ у себе си.
3. Илюзия на прозрачността
Много хора смятат, че когато лъжат околните веднага го забелязват. През 1998 година в Корнелския университет бил проведен експеримент – студентите трябвало да отговарят на въпроси, говорейки лъжа или истина. Публика трябвало да ги „разконспирира“.
В 50% от случаите студентите считали, че тяхната лъжа ще бъде разкрита, но реално наблюдателите могли да направят това само в 25% от случаите.
Обратният ефект, когато човек мисли, че той вижда другиго да лъже, всъщност това е само проекция на собствения опит, очаквания или страхове от поведението на другия човек.
4. Илюзия за контрол
Този термин бил въведен от психолога Елен Лангер, който обозначава склонността на хората да надценяват своето влияние върху едни или други събития. В един експеримент доброволци трябвало да натиснат или да не го направят копче, при което по случаен начин трябвало или не трябвало да се включи или да не лампа.
Всъщност копчето изобщо не било свързано с лампа, много участници твърдели, че в определена степен контролирали процеса.
В подобни експерименти бил показан обратният ефект – понякога хората, напротив, подценяват своята способност да контролират събитията.
Това зависи от настроението им, заинтересоваността им от положителен резултат. Илюзията за контрола ни помага да вярваме в успеха и да не изоставяме започнатата работа. Но понякога може да доведе до грешки, които да струват скъпо.
5. Грешка на играча
Когато хвърляте монета, каква е вероятността при първото хвърляне да се падне „ези“. Очевидно – 50% - възможните варианти са само 2. Но пък подхвърлена монета няколко пъти и неизменно падаща нагоре с ези.
Човекът заложил на ези, мисли, че с всеки такъв успех шансовете му за победа в играта намаляват, а играчът избрал „тура“ смята, че сега непременно ще му провърви.
Хората често неправилно преценяват своите шансове за успех. Вероятността от едно или друго събитие не се променя, ако условията останат предишните без значение какво се е случило по-рано.
Дори ако монетата хиляда пъти падне с „ези“, шансовете за победа при следващите хвърляния все пак си остава 50%. В капана на тази ментална грешка често попадат хазартните играчи.
Човек постоянно губи, но продължава да прави залози, надявайки се, че веднъж „лимитът на неуспехите“ ще бъде напълно изчерпан и ще започнат съответно да печелят.
