Как да се научим да релаксираме така, че да не се уморяваме повече
Първо, ето какво може да ни попречи да почиваме пълноценно.
1.Храните се с каквото ви попадне
Храненето – това е лесен начин за постигане на комфорт, да възнаградим себе си за постиженията. И бързите въглехидрати са шампиони в това, тъй като водят до бързо повишаване на енергията и намаляване на тревожността.
Затова често прибягваме до тях като към вълшебно средство, което мигновено повдига настроението. Оттам са и вечерите в петък с пица, съботните сутрини с кроасани и прочие кулинарни удоволствия.
След бързото покачване на енергията неминуемо следва нейното понижаване. В крайна сметка ви очаква чувство за умора, а това е право пропорционален резултат на отдиха. До умора може да доведе и храненето – организмът изразходва твърде много енергия, за да се справи с храносмилането на голямо количество храна.
Решението е да се стараем да се храним балансирано, дори през почивните дни и по празниците. Това не означава, че трябва да ограничим тортите и да ядем постоянно варено пилешко. Просто във всичко трябва да знаем мярката.
2.Прекаляване с алкохола
Много използват алкохола като начин да се отпуснат. След няколко коктейла или шотове ни става много по-весело и по-добре, отколкото когато си почиваме.
Проблемът е в това, че алкохолът е чиста енергия. Организмът няма нужда да разгражда нищо, за да го получи. Чувстваме прилив на сили, а след това, както и в случая с въглехидратите, умора.
Ако ни хване махмурлукът, не може да става и дума за почивка.
Когато отиваме в петък или в събота вечер да се забавляваме, трябва да контролираме количеството на изпитото, пийте повече вода и ограничавайте захарните изделия. Сладкото забавя разграждането на алкохола, което увеличава неговото въздействие върху организма.
3.Набързо довършвате нещо, което имате по работа
Само 5 минути и оставяте лаптопа. Телефонът по-добре да ни е под ръка, защото някой може да се обади по работа. Това може и да не отнема много време или поне си мислим така.
В крайна сметка обаче не усещаме, че си почиваме, тъй като границата между работа и почивка се заличава и ни се струва, че се трудим денонощно.
Следва да си помислим дали трябва да бъдем на разположение за работа и през уикенда и да прекарваме почивните дни в мисъл за служебни ангажименти или това ни дава усещане за собствена важност и незаменимост.
Ако е второто, то е време да престанем да лъжем себе си.
Да забравим за работа, когато прекрачим прага на офиса, това е изкуство, на което е необходимо да се научим. Така ще можем да се завърнем към служебните задачи с нови сили, а не усещането, че сме на предела и ни предстои още една нова безкрайна работна седмица.
4.Прекарваме уикенда в легнало положение
Желанието да прекараме уикенда в леглото, е съвсем разбираемо. Но и за този период трябва да имаме план, тъй като все ще започнем да правим нещо, дори и да сме в легнало положение. Най-вероятно безцелно ще преглеждаме социалните мрежи.
Голям е рискът в крайна сметка да се разочароваме от това, че сме си загубили напразно времето.
Освен това ако работата ви не е свързана с физическа активност, то най-вероятно начинът ви на живот не може да се определи като активен.
Тялото се нуждае от натоварване. Ако работната седмица прекарвате на стола, а уикендът предпочитате да останете в леглото, най-вероятно няма да се почувствате добре в понеделник.
Съставете списък със занятия за мързеливи през почивните дни. Не си поставяйте за цел да направите всичко, което е посочено в списъка – това противоречи на концепцията.
Обратното, избирайте това, което ви доставя максимум удоволствие. Но не забравяйте да включите в плана лека физическа активност. Разходката, без да се бърза, за да осигурите на мускулите натоварване и да получите порция от хормони на радостта.
5.Игнорирате своите желание
С ентусиазъм приемате покани от приятели за преходи в планината, но може би не желаете толкова активен отдих. И ако приемете поканата от приятелите, ще се почувствате разочаровани и уморени.
Затова през уикенда трябва да правим това, което ни се иска, и да не приемаме предложения, макар и от близки приятели, които ни карат да не се чувстваме добре.
