Дори тези, които не са се оплаквали от тревога и усещане за безсмисленост на живота, в отминаващата година са се запознали с тези състояния.
Още през пролетта, по време на първото затваряне, става ясно – събитията от тази странна година няма да останат без последствия за психиката на повечето от нас.
Какви са най-разпространените последствия от случилото се през 2020 г.
По последствията за психическото здраве пандемията може да се сравни с природното бедствие – по цял свят се регистрира нарастване на депресиите, посттравматично стресово разстройство, и тревожност.
Нещо подобно се наблюдава през 2003 г. след вълната на първия щам на тежък остър респираторен синдром, в Китай, Виетнам и други страни.
1.Преживяваме тъга и чувство за загуба
Не само тези от нас, които заради инфекцията са загубили близки – много останаха без работа, доходи, финансова стабилност, обичайния начин на живот, включително и възможностите за пътувания в чужбина, общуване с приятели и т.н.
Всичко това се понася много по-тежко, отколкото би могло да се предположи.
2.Нивото на стрес е непоносимо високо
И не само, защото идеално средство за лечение засега не е открито, но и с ваксината не всичко е очевидно, а и няма да има за всички, опасенията относно това колко е надеждна остават.
Отделен и доста сериозен източник на стрес са хората, които нарушават установените правила – носене на маски, спазване на дистанция, а това означава, че поставят здравето и дори живота ни в опасност.
Особено трудно е, когато заради отношенията към ситуацията и необходимостта от спазване на мерки за безопасност възникват разногласия с близки или с приятели.
3.Прегарянето стана масово явление
Според психотерапевта Ашли Ъртел, към такова в най-голяма степен са предразположени служителите в сферата на здравеопазването – в продължение на повече от 10 месеца, още от пролетта те непрестанно спасяват живота на другите, рискувайки собственото си здраве и отказвайки се от почивка, личен живот и всичко онова, което обикновено им е помагало да се възстановяват психически.
Психологът Кристина Хубер посочва още една огромна група хора, които в най-голяма степен са предразположени към прегаряне, работещи родители с деца в училищна възраст, които са принудени не само да продължат да се трудят, но и да следят дали децата виртуално влизат в час.
Освен това, на родителите не им остава време да си починат от децата.
Не е лесно и на студентите, лишени от обичайното и необходимото за тяхната възраст общуване с връстниците. Социализацията е важна за осъзнаване на собствената идентичност и за личностното израстване и помага на младите хора да се справят със стреса.
Засега е трудно да се оцени колко сериозни последствия за психиката като цяло и за развитието в частност може да повлече карантината.
Във всеки конкретен случай всичко зависи от човека – едни се затварят емоционално и впоследствие ще изпитват проблеми с общуването, други започват да контролират всеки детайл, за да си върнат поне някакво чувство за стабилност, трети се потапят в усещане за безнадеждност и безпомощност.
4.Нивата на депресии нарастват
Правим нещо, но ситуацията не се променя. Още повече, че пред нас възникват нови и нови препятствия. Постепенно губим усещане, че сами управляваме живота си. Да добавим и нарушаване на обичайния ритъм на живот, затварянето зад 4 стени, чувство за изолация от другите.
Съвсем не трябва да ни изненадва, че негативните мисли и чувства се натрупват като снежна топка, и изглежда, че всичко това няма край.
През зимата, в зоната на настинките, недостатъчно слънчева светлина, ситуацията само се влошава, още повече сега след Нова година, когато празничното настроение ще отмине, и ще започне период на пръв поглед на безкрайни делници, а уикендите ще минават сякаш като един миг и съвсем неусетно.
Така към общото потиснато емоционално състояние, се добавя и сезонната депресия.
5.Повишени нива на тревожност
Непредсказуемост, липса на пълна информация, страх от разболяване и/или загуба на работа – всичко това подхранва нашата тревожност. В особено неблагоприятна ситуация са работещите в основните сфери – лекари, медицински персонал, продавачи, които рискуват най-много да се разболеят.
6.Развитие на посттравматично разстройство
Много експерти сравняват пандемията с война. Така че съвсем не е изненада, че реалностите, в които сме принудени да живеем през последните повече от 10 месеца, предизвикват при някои от нас посттравматично стресово разстройство. В най-голяма степен това се отнася за работещите в лечебни заведения и като цяло в сферата на здравеопазването, но не само те.
Причината за тази необичайна симптоматика е желанието да се защитим и близките при пълна невъзможност да направим това и някак да изпуснем натрупаното в тялото напрежение.
Какво може да ни помогне
Неправилно би било да говорим за това как събитията от 2020 г. са ни повлияли, и по никакъв начин да не засегнем темата за възстановяването от тези сътресения.
Първото и най-важното – у нас вече ваксината е доставена, редица медици и дори здравният министър вече са с поставена първа доза от нея. Остава ни само равномерно да разпределим останалите ни сили, включително и психологически, за да докараме до момента, в който ще има възможност и самите ние да се ваксинираме.
Второ, публикуват се все повече изследвания, че различните мерки за безопасност – миене на ръцете и почистването с дезинфекциращи средства, носенето на маски, ръкавици и на предпазни очила, спазване на дистанция, ни помагат да се предпазим от вируса.
Случващото се става все по-предсказуемо, и сега можем да си създадем успокояващи ритуали за самите себе си.
2020 г. бе трудна и плашеща, но помогна на много от нас да се обърнат с лице един към друг. Започнахме да полагаме осъзнати усилия за поддържане на връзка с околните, да се погрижим за другите – както за близки, така и за далечни. Всичко това е важно за възстановяване на психическото здраве.
