Възрастта невинаги показва зрялост.
Какви качества показват, че възрастният си остава голямо дете
Наличието на едни или други признаци на инфантилизъм показват незрялост на личността. Според психолози, голяма част от възрастните цял живот си остават деца.
Някои обвиняват за това лозунги от типа „Живей тук и сега” и „Не мисли за бъдещето”
Други прекрасно разбират, че инфантилизмът се дължи на възпитанието на авторитарни родители, на които им се е струвало, че тяхното дете, на колкото и години да е, все още е малко за някои неща.
Кои са признаците, които показват, че възрастният все още си остава дете?
1.Наличие на егоизъм и егоцентризъм
Егоизъм и егоцентризъм са различни понятия. Егоист е човек, на който другите не го интересуват. Егоцентрикът си мисли, че светът се върти около него, но същевременно не се съобразява, че другите също имат чувства, емоции и преживявания.
Егоцентрикът е като малко дете – не може да разбере, че другите хора също имат мечти и цели, смята, че трябва винаги да е център на внимание и всички да се съобразяват с него.
И ако за децата подобно отношение може да бъде простено, то възрастните, които не могат или не умеят да се поставят на мястото на другия, предизвикват най-малкото недоумение.
2.Нежелание за самостоятелност
Всяко дете, преминавайки през етапите на съзряване, иска само едно – да стане самостоятелно.
Авторитарните родители всячески възпрепятстват това, в резултат на което пораснало вече дете при навлизане в зряла възраст си позволява да не работи, да живее на гърба на другите – на родители, а след това и на половинка.
3.Прекаляване с компютърните игри
Прекаляването с всички възможни компютърни игри означава, че възрастният все още не е пораснал и не смята да става самостоятелен, продължава да си живее в собствен свят.
Под игри се предполага всякакви, но в повечето случаи става въпрос за компютърни.
4.Затруднения при вземането на решения
Възрастният умее не само да отстоява своето, но и да решава какво точно да отстоява. Детето е свикнало вместо него всичко да се решава от родителите.
Порасналите вече деца, в качеството им на млади възрастни, се стресират, когато трябва да направят нещо, да поемат отговорност, необходима им е постоянно подкрепа.
Всъщност не желаят да решават нищо, защото от детска възраст не са свикнали да го правят.
5.Манипулиране на другите
Малкото дете знае само един начин как да получи желаното – да заплаче. Умните родители учат своите деца на други методи – да се договарят.
Човек, който не е пораснал и все още си живее в детството, постъпва така както е свикнал като малък. Недоволства, ако не му дават нещо, обижда се, ако му откажат. Опитва да получи своето, като кара другите да го съжаляват.
Опитва се да манипулира другите за постигане на своите цели, защото непорасналият възрастен не може да разговаря и да води преговори, да прави компромиси от позицията на зрял човек.
6.Безотговорно отношение към себе си
Какво отличава възрастният човек от детето? По това, че има цели и задачи. Поема върху себе си отговорността за собственото си бъдеще. Решава с какво ще се занимава и как ще осигурява прехраната за себе си и за своето семейство, защото зрелият човек трябва да носи отговорност за своите близки.
Този, който не е пораснал, си търси покровител – този, който да обезпечава потребностите му тук и сега.
Да не мисли за своето бъдеще е отличителна черта на всеки непораснал възрастен.
7.Липса на склонност за самоанализ
Малкото дете не може да анализира защо неговите постъпки са довели до определени действия от страна на родителите.
Не осъзнава логиката на случващото се, тъй като е дете. С течение на времето детето пораства, започва постепенно да се учи да разбира за какво могат да го накажат или да го похвалят, и се държи по съответния начин.
Всеки възрастен може да анализира своето поведение и да си направи съответните изводи. Непорасналият възрастен не може да го направи.
Не разбира каква е връзката между определени събития в неговия живот и поведението му. Не може да оцени себе си отстрани критично.
Не всеки психолог може да помогне на непорасналият възрастен, който си търси покровител или родител, а не човек, който да му покаже пътя към самостоятелността.
