На фона на епидемията повечето от нас няма да се вслушат в своя организъм, за да не пропуснат симптомите на инфекцията. Но при много обоснованото безпокойство за собственото здраве се превръща в истинска паника. Как да се справим с излишната тревога?
Болест или страх
Когато всички около нас говорят само колко е опасен вируса, не са малко тези, които започват да си приписват симптоми на болестта.
Например, след като чуят, че вирусът се съпровожда с повишение на температурата, хващат термометъра, за да се уверят, че всичко е наред. Често обаче спокойствието от нормалните показатели на термометъра стига за кратко, и само след 10 минути термометърът отново се оказва подмишницата.
В такава ситуация е важно да разберем, че когато ръката за пореден път се посегне към термометъра, се ориентираме не върху това как се чувстваме, а върху страха, който се е заселил вътре в нас.
Човек, който проявява нормално безпокойство във връзка с епидемията, се отличава от паникьора по това, че не се нуждае от инструментално доказателство за това, че е добре, тъй като тревогата му пречи да чуе собствения си организъм.
Ако сте склонни към мнителност, в момента, когато за пореден път трябва да си измерите температурата или да оцените съдържанието на кислорода в кръвта с помощта на фитнес-гривна, спирате и опитвате да разберете как се чувствате всъщност.
Веднага щом осъзнаете, че реалните проявления на болестта отсъстват, помислете какво наистина е необходимо, за да се чувствате добре и в бъдеще.
За това съвсем не е нужно да измервате температура на всеки 30 минути, а е необходимо да следвате известните мерки за профилактика.
Човек постоянно се вслушва към своите усещания, проследявайки най-малките изменения в състоянието, като в това няма нищо лошо.
Тогава ще обърнете внимание, дори и най-незначителния симптом на възможно заболяване. Всъщност обаче такова поведение има твърде слаба връзка към истинската грижа за здравето.
Нервността неблагоприятно се отразява на организма като цяло и на състоянието на имунната система в частност. Това означава, че допълнителната суета само увеличава опасността от заразяване.
Дишайте по-дълбоко
Повечето от нас са убедени, че причината за мнителността се състои в прекалено многото свободно време. Когато сме заети с нещо важно, трябва да се вслушваме в организма.
Всъщност всичко е точно обратното. Човек в противен случай няма да може да си върши работата, ако е в паника, затова тревогата ни лишава от шанса да се отпуснем.
Получава се затворен кръг, докато човек не се успокои, не може да се заеме с нещо друго, освен с постоянни измервания на температурата.
За излизането от затворения кръг помага проста техника. Веднага щом почувствате, че паниката нараства, е полезно да се спрете и да направите дихателна гимнастика – серия дълбоки вдишвания и издишвания.
В този момент опитайте да разберете какво показва вашият страх. Например, гложди ви мисълта, че можете да се разболеете сериозно от вируса. В такъв случай помислете какво можете да направите, за да не допуснете това.
Внимателно си мийте ръцете, не забравяйте за медицинските маски и за ръкавиците, старайте се да избягвате оживените места. Това ще ви помогне да насочите своето безпокойство в конструктивно русло и да избавите от ненужната суета.
Вредни съвети
В Интернет можем да открием немалко съвети как да се избавим от мнителността. На практика обаче такива препоръки далеч невинаги действат ефективно, а и напълно ни лишават от остатъците от спокойствието, което ни е останало.
Ето кои съвети се отнасят към вредните:
Споделяме своите притеснения за здравето с близките
По време на епидемията близките ни са в трудна ситуация и допълнителните притеснения, които не ви дават мира, са само допълнителен стрес за тях.
Затова и често такива разговори се превръщат в своеобразно състезание, на кого сега му е най-тежко. А това само засилва паниката.
Разбира се, след 3 месеца от обявяването на извънредното положение повечето българи вече напълно свикнаха с коронавируса, спазват мерките, но в никакъв случай не смятат, че могат да умрат от него.
По-скоро такива притеснения имат по-възрастните хора, тъй като отвсякъде се тръби, че е най-опасен именно за тях. Освен това те имат и немалко други заболявания, за които да мислят и да лекуват.
