Сифилисът е една от най-разпространените венерически болести, които са с инфекциозна природа.
Този патологичен процес се съпровожда с хронично протичане и при липса на своевременна медицинска помощ засяга не само кожата и лигавиците, но и на практика всички вътрешни органи.
В напреднал стадий тази инфекция често води до загуба на работоспособност и дори до летален изход.
Възбудител на сифилис инфекция е специфичен микроорганизъм със спираловидна форма и който се нарича бледа трепонема.
Характеризира се със способност за активни движения и размножаване с помощта на напречно делене.
Оптимална среда за жизнената дейност на този микроорганизъм е температура от 37 градуса.
Освен това, този микроорганизъм достатъчно добре се запазва при ниски температури.
Но при въздействие на дезинфекциращи средства или при нагряване загива на практика мигновено.
В 95% от случаите сифилисът се предава от болен човек на здрав при полови контакти.
В редица случаи източник на инфекция е слюнка.
Симптоми на третичен сифилис
В третичния период на сифилиса симптомите от страна на кожата са с бавно и постепенно развитие.
В някои случаи за да се проявят, минават месеци, дори години.
Кожните проявления е прието да се наричат кожни сифилиди.
Важен момент е, че третичните сифилиди за разлика от елементите, появяващи се при вторичен сифилис, се локализират на строго ограничен участък.
И след заздравяването остават белези.
Съществуват 2 основни елемента, характерни за третичен сифилис – сифилистична гума и Syphilis tertiaria nodularis – възловидни сифилиди, които представляват възелчета, кафяво-червени на цвят.
Размерите на тези възли са в пределите от 5 до 7 мм и с течение на времето се трансформират в язви.
Възникналата язва се характеризира с кръгла форма, равни краища и гладко дъно.
Заздравяването на този дефект може да отнеме месеци и на негово място остава белег и участък на атрофия.
Специфичен симптом на третичния сифилис е сифилистичната гума.
Най-често е представена от единичен елемент, локализиран в областта на челото, предната повърхност на раменете, а също и в лакътните и коленните стави.
По своята същност сифилистичната гума е безболезнен възел, който първоначално не е сраснал с околните тъкани.
След известно време този възел все повече се увеличава на размер и губи своята подвижност.
В неговата централна част се формира отвърстие, през което се отделя течност.
Впоследствие това отвърстие се увеличава и се трансформира в язва.
При третичен сифилис задължително присъстват симптоми, които сигнализират за увреждане на вътрешните органи.
Най-често в патологичния процес се въвличат сърдечно-съдовата и опорно-двигателната система, черен дроб и стомах.
Диагностика и лечение
Третичен сифилис може да се заподозре въз основа на съпътстващи клинични проявления.
Но диагнозата трябва да бъде потвърдена с помощта на лабораторни методи за изследване.
Тази инфекция се открива въз основа на реакция на имунофлоуресценция и реакция на имобилизация на бледните трепонеми.
Освен това е необходимо изследване на всички вътрешни органи.
Това заболяване се лекува с антибиотична терапия, приложима по специално разработена схема.
Основната използвана група са пеницилините.
Те могат да се допълнят с препарати с бисмут при липса на противопоказания.
Профилактика на развитие на заболяването
Основен момент в профилактика на този патологичен процес е своевременното откриване и лечение на хора, заразени с първичен и вторичен сифилис.
