Генерализираното тревожно разстройство /ГТР/ се характеризира с „прекомерно и неконтролируемо безпокойство по повод широк спектър от негативни събития”.

Дори и почивката не успокоява тревожните хора

Традиционно се смята, че безпокойството може да намалее с пълноценна почивка, но от Университета на щата Пенсилвания забелязват, че при хората с диагноза ГТР опитите да се отпуснат са с противоположен ефект.

Тревожните хора наистина могат да се съпротивляват на опитите за намаляване на безпокойството с почивка и да реагират на тях с усилване на негативните емоции. На това явление дават название „тревога, предизвикана от релакс.

Конкретната причина за този тип тревога не е известна, но се предполага, че при подобни симптоми възниква страх от потенциални емоционални сътресения, възникнали от неутрални или позитивни емоции към негативни състояния.

Непрекъснатото безпокойство се превръща в закономерна базова линия, която се използва като мярка за безопасност, за да се избегне прекомерно намаляване на емоционалната активност.

При генерализирано тревожно разстройство е непоносима мисълта, че може да се случи внезапно нещо ужасно и затова те се смятат за длъжни да продължат да се тревожат.

Притесняваме се заради страх от разочарование

Съвременната теория е съсредоточена около идеята, че в повечето случаи се притесняваме от страх, че можем да останем разочаровани. Предполага се, че това не ни помага, а ни прави по-нещастни.

За повечето от нещата, за които се безпокоим не се случват, и затова в мозъка се закрепва асоциацията – притеснявах се за нещо, не се случи, затова продължавам да се притеснявам.

Съществуват и обективни фактори, които способстват за развитие на тревожност. Твърди се, че при такава предразположеност присъства особена чувствителност към негативни промени.

За да се провери това, изследователите от Университета на Пенсилвания поканили 100 участници, около 1/3 с генерализирано тревожно разстройство, 1/3 с депресивно разстройство, останалите без психични нарушения.

При тревожно разстройство участниците са по-чувствителни към емоционалните промени – преминаване от отпуснато състояние към такова на страх се отразявал много по-силно.

Подобни, макар и не толкова контрастни резултати били получени при депресия. Познавайки своята чувствителност към негативни емоции, хората могат да продължат да се безпокоят, за да предотвратят настъпването на събития, които нямат негативни последици за тях.