Туберкулоза на нервната система /ТНС/ - това представлява изключително тежка форма на това инфекциозно заболяване, което крие сериозна опасност за живота. Дори при наличието на подходяща противотуберкулозна терапия, развитието на тази болест води до високи нива на заболеваемост и дори смъртност.

Въпреки развитието на обещаващите молекулярни методи за диагностика на туберкулоза, при диагностицирането на туберкулозата на нервната система се разчита до голяма степен на микробиологичните методи, които са нечувствителни и именно поради това тази форма на инфекциозното белодробно заболяване си остава истинско диагностично предизвикателство.

Въпреки че най-широко използваната ваксина в света до голяма степен е насочена към тази проява на туберкулозата, БЦЖ ваксината не успя да изпълни обещаното от създателите ѝ, да премахне невропатогенната форма на заболяването.

Заболяването на централната нервна система се причинява от Mycobacterium tuberculosis, което е рядко, но изключително опасна форма на туберкулоза. Невропатогенната форма на туберкулоза е причина за приблизително 1% от всички случаи на белодробното инфекциозно заболяване.

При тази форма на туберкулозата се регистрира висока степен на смъртност и непропорционално засяга деца и хора с човешки имунодефицитен вирус.

Какви са симптомите?

При хората в зряла възраст ТНС най-често се проявява със симптоми на класически менингит – повишена телесна температура, главоболие и схващане на врата заедно с фокална неврологична недостатъчност, промени в поведението и халюцинации.

При децата ТНС се проявява предимно с висока температура, схващане на врата и абдоминални симптоми като гадене и повръщане. Главоболието е по-слабо изразено в сравнение с възрастните.

В зависимост от етапа на проявление на ТНС, неврологичните симптоми при децата варират от летаргия и възбуда до кома. Някои учени смятат, че ТНС при децата се развива най-често в рамките на 3 месеца от възникването на първична туберкулозна инфекция.

Фамилна анамнеза се установява при 50-60% от децата, а позитивен кожен тест се открива при 30 до 50% от тях.

В детска възраст симптомите на ТНС често се проявяват по-бързо и родителите търсят лекарска помощ в рамките на часове до седмици след началото на проявлението на симптоматиката.

Типичната ТНС протича по следния начин:

• Първи стадий – заболелият е в пълно съзнание и без фокални дефицити;
• Втори стадий – в съзнание, но е разсеян, объркан, отпаднал и с фокални неврологични признаци като парализа на черепно-мозъчните нерви.
• Трети стадий – множество парализи на черепно-мозъчните нерви или много хемипарези или парализи.

Лечение на туберкулоза на нервната система

Антибиотична терапия

Стандартният подход при това заболяване включва първоначален 2-месечен режим на индукционна терапия, при която се прилагат следните медикаменти – изониазид, рифампин, пиразинамид и етамбутол. Впоследствие се назначава за период от 7 до 10 изониазид и рифампин като поддържаща терапия.

Но първият си остава основата на лечението на ТНС. Рифампинът и етамбутолът значително по-слабо проникват в централната нервната система, въпреки че са от съществено значение за лечението на невропатогенната форма на туберкулозата.

Използването на кортикостероиди като допълнителна терапия при лечение на ТНС, е започнало още в началото на 50-те години на миналия век, но до днешен назначаването им остава спорно.

Първоначално основанието за използването на стероиди включва намаляване на възпалението в субарахноидалното пространство.

Но опасенията относно увреждането на клетъчната защита срещу туберкулозната бактерия и потенциалното намаляване на проникването на стероидите в централната нервна система винаги са били причина този начин на допълнително лечение да не се предпочита.