Съвременната медицина определя уреаплазмата като инфекция, която се предава при сексуален контакт. Заболяването може да предизвика възникване на възпалителни процеси в пикочно-половата система, макар и често проблема да протича абсолютно безсимптомно.

Ако лечението на заболяването не бъде проведено навреме, то са възможни усложнения, сред които е и безплодието или неизносване на бременност. От тази инфекция страдат и двата пола, но според статистиката на заразяване в по-голяма степен са предразположени жени.

Уреаплазма – причини и симптоматика

Заболяването се развива на фона на пагубното въздействие на микоплазмата - Ureaplasma urealyticum, Ureaplasma parvum. Патогенната бактерия се характеризира с миниатюрни размери, няма ДНК и клетъчна обвивка, което ѝ позволява да съществува само вътре в клетките.

Лекарите считат уреаплазмата за условно-патогенен микроб, тъй като може да живее в организма на човека, без да създава проблеми за здравето. Заболяването може да се появи само при определени условия.

Човек се заразява при интимен контакт, а също бактерията може да се предаде на детето по време на раждане. Не е изключено и вътреутробно заразяване.
Симптоми на уреаплазма невинаги се появяват.

Приблизително при 90-95% от всички заразени жени проблемът по никакъв начин не се проявява. При други пък се появява възпалителен процес във влагалището и маточните придатъци, уретрата или на шийката на матката. При представителите на силния пол бактерията може да предизвика поява на уретрит.

Сред основните симптоми на заболяването следва да се посочат:

• Отделяне на секрети от половите органи;
• Повишена честота на уринирането;
• Парене и сърбеж в областта на половите органи;
• Болезнени усещания в долната част на корема – при възпаление на придатъците;

При мъжете могат да се появят режещи болки при уриниране.

Диагностика и лечение на уреаплазма

Откриването на бактерията, причиняваща заболяването, е възможно само с помощта на лабораторни изследвания. Симптомите на уреаплазмата са подобни на признаците на други заболявания, сред които могат да се посочат – гонорея, млечница, хламидиоза, микоплазма и трихомониаза.

Ако инфекцията не се излекува навреме, то при представителите на силния пол проблемът е възможно да се разпространи към простатата или към придатъците на тестисите.

При жените заболяването може да предизвика възпаление на придатъците на матката или на шийката на влагалището. Често се наблюдават проблеми с бременността, тоест неизносване на плода или извънматочно зачеване. Уреаплазмата може да стане причина за безплодие.

Лечение обикновено е с продължителност на 2 седмици. На инфектирания се назначават антибактериални средства под формата на влагалищни свещи. Препоръчва се използването на препарати за възстановяване на имунната система.

Но терапията е необходимо да се назначи само и единствено от лекар, като изборът на антибиотик, неговата доза и схема на прием се подбира индивидуално за всяка жена.

Обикновено пероралният прием на антибактериални препарати се съчетава с местното им приложение под формата на вагинални свещи или инжекции.

Както бе посочено по-горе, в комплекс с антибактериалната терапия е необходимо използването на имуномодулиращи препарати, а също и на еубиотици, с цел предотвратяване на нарушенията в състава на микрофлората на стомашно-чревния тракт и на влагалището.

По време на бременността лечението на уреаплазмата обикновено се започва след 22-рата гестационна седмица.

По време на лечението се препоръчва съблюдаване на диета, изключваща мазни, пикантни, солени ястия и алкохол. Също е необходимо въздържание от сексуални контакти.