Днес от полиноза в една или друга степен страдат около 400 млн. души – възрастни и деца. За тях пролетта – това е сезон на хрема, кашлица, вечно запушен нос и сълзящи очи.
Но учените прогнозират, че тези „страдалци” ще стават все повече и повече, защото на фона на глобалното затопляне се разширяват ареалите на обитание на растенията, размножаващи се с помощта на прашеца.
Освен това във въздуха бавно, но постоянно, нараства концентрацията на СО2, а това допълнително стимулира размножаването и растежа на растенията.
Според разчети на експерти, през следващите 100 години производството на прашец, а с него и разпространението на алергии ще нараснат с 202%.
В актива на медиците има методи и средства за намаляване на симптомите и проявления на алергии. Вече има методи човешкият организъм да бъде адаптиран към алергени, което предотвратява развитието на мащабна алергична реакция.
А ваксината против алергии все още остава мечта за хората, страдащи от алергии. Но през последните години се появяват съобщения, че това е необходим препарат.
Ваксина против сенна треска - първи научни пробиви
Какво е това полиноза
Как се развива алергия към цветен прашец? Прашецът съдържа множество белтъчини, част от които са алергени – антигени. Сам по себе си прашецът е напълно безопасен.
Но когато попадне на лигавицата на дихателните пътища, набухва, обвивката се пука, и вътрешното, богатото на протеини белтъчини се излива директно на лигавицата.
Там то се подлага на обработка от антигенпрезентиращи клетки на имунната система, насочени към търсене на чужди белтъци.
При алергичните при установяване на такива белтъци се активират Т-лимфоцити, които на свой ред, отключват В-лимфоцити, образуващи специфични имуноглобулини IgE.
Последните могат да се свързват само с конкретни белтъци от прашеца. Те се свързват, като се образувайки комплекс антиген-антитяло.
Как може да се спре развитието на алергия
Възможни са няколко варианта:
- Да не се допуска контакт на организма на алергичния с прашец, предизвикващ алергия. Този вариант е възможно да се реализира, ако човек там отиде там, където това растение не вирее. Но не всички могат да си го позволят.
- Адаптация на организма към алергена – когато се въвежда белтък в микроскопични дози, имунната система постепенно намалява остротата на реакциите. Тази процедура се нарича алерген-специфична имунотерапия /АСИТ/ и изисква доста време – става въпрос за години и ефектът не е гарантиран. Често именно АСИТ се определя като ваксина срещу алергии, но по своята същност това е неправилно определение.
- Спиране на алергичната реакция – тоест необходимо е да се прекъсне верига от взаимодействия на алергена, антитела, имунни клетки и да не се допусне отделянето на хистамин от организма. Именно тази точка предполага създаване на ваксина срещу алергия.
Ваксина срещу алергия
Първите съобщения за истинската ваксина против алергия се появяват през 2015 г. Тогава представители на австрийската компания Biomany AG обявиха за успешно завършване на фазата 2b на клиничните изследвания на нов препарат – ваксина против алергия към прашец на основа В-клетъчни епитопи.
Какво означава това? Епитопи са издатини на повърхността на белтъчната макромолекула. Тези издатини са детайли на матрикса и са отличителни участъци на антигена.
С тях трябва да се стиковат антителата и така да осигурят специфичността при отговора на имунната система.
Имунолозите различават Т-клетъчните и В-клетъчните епитопи. Интересуват ни само последните. Те отключват имунния отговор на организма само ако в процесите участват имунните клетки Т-хелпъри.
В-клетъчните епитопи също съдържат доста по-малко аминокиселинни остатъци, но те са по-малки и същевременно доста специфични.
Ваксината е създадена въз основа на неалергенни рекомбинантни пептиди, получени от участъци на свързване на белтъци на прашеца на растението тимотейка.
Ваксина против полиноза – неочакван бонус
За носител за белтъците-алергени бил избран протеинът на хепатит В. Оказва се, че при хора, които не са ваксинирани срещу това заболяване, но са били ваксинирани с препарат против полиноза ВМ32, имунната система е придобила способност да инхибира /блокира/ до 80% от вируса на хепатит В.
Този момент е особено актуален в светлината на това, че днес носители на вируса на хепатит В са повече от 350 млн. души по цял свят. Обикновено ваксинацията със съответните препарати невинаги създава устойчив имунен отговор.
