Приятелските отношения носят на хората радост и подкрепа.
Ценното на приятелството е, че дава увереност и усещане за собствена значимост.
Благодарение на приятелството получаваме социално одобрение и безусловно приемане.
Често то се заключава в това, че истинските приятели не подценяват качествата на личността на другия.
Не се отдръпват един от друг, въпреки грешките и простъпките.
Умението за сприятеляване е също важно качество в личността на човека.
За тази цел е необходимо да притежава навици като способност да изслушва този, с когото общува.
Съмнително е приятелството, която се основава на използването на способностите само на единия човек.
Приятелството е на първо място взаимно уважение и привързаност.
То заема важно място в живота на човека, който има нужда от общуване.
Понякога житейските обстоятелства се стичат така, че приятелите изчезват, някои имат 1 приятел, а други – 10.
Има хора с такъв характер, че предпочитат да останат насаме и да не създават близки приятелства.
Предпочитат да общуват само с няколко приятели.
Всичко зависи от характера и потребностите на личността.
Възможно ли е деца и родители да поддържат приятелски отношения?
„Искам да съм приятел на детето си“ – често родителите се питат как да го постигнат.
Нека опитаме да разберем какво имат предвид родителите, когато искат подобно нещо и какви особености на подобни отношения съществуват.
Приятелството е взаимодействие, при което приятелите могат да си кажат всичко, което мислят и чувстват.
„Приятелят винаги ще ме разбере“ е едно от правилата на доброто приятелство.
В такава ситуация няма нужда от подобни емоции и поведенчески проявления.
Оттам произтича и следващата ценност на приятелството – това е възможност да бъдеш себе си.
Сега нека разгледаме тази особеност към отношенията между родители и деца.
Семейството се състои от различни поколения.
Възрастта остава отпечатък на взаимодействието между хората и задължава спазването на определени правила и граници.
Какво може да се случи, когато родители и деца си позволяват да са себе си във всяка житейска ситуация?
Често в приятелска компания човек може да си позволи да направи това, което не би направил у дома.
Става въпрос не само за нарушения на правилата, но и за проявления на тази част от личността, която може да не бъде приета от родителите или просто да не е подходяща за семейна обстановка.
Нормално е в семейството да се държим по един начин, а сред приятелите по друг.
Родители и деца могат да бъдат приятели, когато техните ценности, личностни качества и приоритети съвпадат и излизат на преден план.
На мястото на необходимостта по-възрастните да учат и да възпитават, а младите да оправдават надежди и да отговарят на очаквания.
Но в този случай трябва да се обръща внимание на възрастта на членовете на семейството.
Как възрастта влияе на приятелските отношения?
Какво означава да бъдем приятел на своето дете?
Често с този въпрос родителите имат предвид развитие на отношения на доверие, безгрижни, безконфликтни и леки.
Но невинаги трябва да означават непременно приятелство.
Взаимодействие между големи и малки предполага определени граници и правила.
Родителите при общуване с децата, ги възпитават, учат, контролират, грижат се за тяхното развитие, ниво на култура и здраве.
А приятелството най-често означава общуване без оценки и условия.