Многообразието от системи за защита на организма позволяват човек да остане незасегнат от действието на инфекциозни агенти. Различава се естествен и изкуствен имунитет като всеки от тези 2 вида може да бъде както активен, така и пасивен.
Естествен имунитет
Активният естествен имунитет се подразделя на видов, наследствен и придобит по време на заболяване.
Видов имунитет се нарича невъзприемчивостта, обусловена от вродени биологични особености, присъщи на определен вид животни или на човека. Това е един от признаците на дадения биологичен вид, предаващи се по наследство наред с другите генетични признаци.
Така например човек не може да се разболее от кучешка, жабите са невъзприемчиви към тетанус, а мишките към дифтерия.
Наследствен /вроден, неспецифичен, конституционен/ имунитет – предава се на организма с генетичния материал на неговите предци. Той е обусловен от физиологични, анатомични, клетъчни или молекулни особености.
Обикновено този вид имунитет няма строга специфичност към антигените и не притежава памет за първичния контакт с чужда агент. Така например, доказано е, че някои хора имат вроден имунитет срещу туберкулоза и СПИН.
Придобит имунитет – формира се през целия живот на човека и не се предава по наследство. Имунитет по време на заболяване се формира, в случай че организмът сам образува антитела срещу някакъв антиген и съхранява информация /памет/ за структурата на този антиген.
В зависимост от свойствата на причинителя и състоянието на имунната система невъзприемчивостта може да бъде пожизнена /например, след прекарана дребна шарка/, дълготрайна – след боледуване от коремен тиф или сравнително краткотрайна – след прекаран грип.
Пасивният естествен имунитет възниква, тъй като антителата се предават от майката на плода чрез плацентата или на кърмачето с майчиното мляко.
По този начин се обезпечава устойчивостта на новороденото към много от патогенните микроорганизми за определен срок. На 3-месечна възраст майчиният имунитет в организма на детето започва да отслабва.
Изкуствен имунитет
Активният изкуствен имунитет се придобива в резултат на ваксинация – въвеждането на отслабени или убити микроорганизма или на техните антигени. В този случай организмът активно участва във формирането на невъзприемчивостта, образувайки собствени антитела.
Пасивният изкуствен имунитет възниква след въвеждането на терапевтичен серум, съдържащ антитела, образувани в организма на съответния донор. В такива ситуации имунната система реагира пасивно, не участвайки в своевременното формиране на съответен имунен отговор.
Този метод на имунизация се прилага, когато болестта вече е започнала да се развива.
Пасивно придобитият имунитет започва да изпълнява функцията си много бързо, буквално няколко часа след въвеждането на серума, но се съхранява кратко време, обикновено 3-4 седмици. Поради това, ако същото заболявания отново засегне човека, се изисква повторна ваксинация.
Установено е, че кърменето повишава имунитета и подобрява интелектуалните способности на децата. Поради това е много важно бебетата да бъдат кърмени, макар и само през първите месеци от техния живот.
Локален имунитет
Постъпването в организма на антиген през дихателните пътища, храносмилателния тракт и през другите лигавици нерядко обуславя развитието на изразена локална имунна реакция.
В този случай може да се говори за локален /местен/ имунитет – комплекс от защитни вещества, сформирали се в процеса на еволюционното развитие и обезпечаващи защитата на повърхностите на организма, намиращи се в постоянен непосредствен контакт с външната среда.
Локалният имунитет в много случаи е способен без съществено ангажиране на общия да осигури предпазването на вътрешната среда на организма от чужди агенти, неутрализирайки ги на ниво „входна врата“.
