Преди пандемията да стигне и до нашата страна всичко се случваше някак от само себе си. Когато ни оставаше време след работа, се срещахме с приятели или се уговаряхме с потенциални партньори да излезем заедно.
Внезапно обаче настъпи нова епоха. Без предупреждение върху нас се стовариха ограниченията, които бяха въведени, заради усложняващата се епидемиологична обстановка в Европа.
Вече повече от 2 месеца не се допускат целувки с приятелки, когато се срещаме с тях, нито пък да прегръдки с приятели.
Да, и ръкостискането се превърна в забранен акт, който е признак на тотална безотговорност.
Как при това положение да си организираме срещи с потенциални партньори, включително и по-интимни, които може да са с цел продължаване на рода? От виртуалното съвместно самозадоволяване все още никой не се е родил.
Става така, че вирусът не само убива директно граждани на света, но може да намали населението чрез реално разделение на хората.
Какви са последствията на социалното дистанциране и на самоизолацията
Когато има време за срещи, но няма възможност
Пословицата „Как беден да се ожени, след като нощта е кратка” днес може да перефразира в съответствие със съвременните реалности: „Както самотен да се влюби, така и карантина и самоизолация”.
Всичко, което ни остава като възможност в такава ситуация, са виртуалните запознанства и виртуалните срещи.
Това приблизително е също толкова ефективно, както и да вечеряш с аромат на ястие или да се изкъпеш от звука на течаща вода.
Въпреки това популярността на приложенията за запознанства по време на карантина съществено нарасна. Самотните хора вече имат време и възможност да общуват и да се запознават с постоянни партньори.
Дори и у нас, където мерките вече са разхлабени, няма ограничения за излизане навън, дори и заведенията работят, както и фитнес зали, кина и търговски центрове тип МОЛ, потребителите на тези приложения отказват виртуални срещи от съображения за безопасност.
Това може да изглежда странно, но и Tinder, и Grinder, основната цел на които е запознанства и организиране на срещи, напомнят на своите потребители за необходимостта от самоизолация и спазване на мерки по предотвратяване на заразяване. Всъщност пчелите са против меда.
Няма ли да доведе такова социално разделение до някакви негативни последствия? В развитите държави така или иначе раждаемостта е ниска, а формирането на навици за поддържане на социална дистанция може още повече да задълбочи проблема?
Ако хората свикнат да общуват виртуално, ще могат ли в бъдеще изобщо да поддържат реални връзки, да живеят в едно жилище, да спят в едно легло, да използват една баня и кухня?
По-добре е от разстояние, по-малко контакти, по-малко конфликти. Не ни хареса нещо, партньорът започни да ни дразни, излизаме от чата, и всички приключва, няма повече повод за раздразнение.
Освен това, има и други фактори, които могат да попречат на изграждането на отношения във виртуалния свят с перспектива преминаването им в реалния.
Възможни последствия от виртуалните връзки
Колкото и да ни върви виртуалната връзка, не следва да ѝ възлагаме твърде големи надежди. При реална среща всичко може да изглежда не така както и във виртуалната.
За да не изпитате разочарование, просто не трябва да имате твърде големия очаквания и изисквания към отсрещната страна. Харесва ви да разговаряте за всичко, тогава давайте.
Изобщо не е задължително да изпитвате физическо влечение, и да се стремите към него.
Необходимо е да се спазват и правила за информационна безопасност, ако общувате с някого, когото не сте познавали до скоро. Не разказвайте за себе си твърде много, особено внимателно следва да се отнасяте към конфиденциална информация.
Дори и реалният партньор, с когото сте във връзка, не е длъжен да знае всичко за вас.
Ако вашият събеседник по някаква нелепа случайност не е този, за когото се представя, вашата откровеност може да ви създаде доста неприятности.
Пазете се, опасен може да е не само вирусът.
