В групата на артритите влизат заболявания, следствие на което е увреждането на ставите.
Нарушението може да възникне вследствие на заболявания на самите стави, а също и в резултат на други патологии на организма. Ако причина е инфекциозно заболяване, диагностицират вирусен артрит.
Засягането на ставите може да започне в началните стадии на развитие на вируса, но най-често се наблюдава малка разлика между попадането и проявленията на ставите.
В този случай заболяването се отнася към групата с название реактивен /постинфекциозен / артрит.
Вирусен артрит – рискови фактори
Развитие на вирусен артрит може да предизвикано следните фактори:
1. Непосредствени проникване на причинители
• Прободни рани, ухапване на насекоми;
• Инвазивните процедури на ставите – протезиране, въвеждане на медицински препарати и т.н.;
• Венозно въвеждане на медикаментозни препарати, ваксинации, наркомания;
2. Инфекциозни заболявания
• Рубеола;
• Морбили;
• Варицела;
• Вирусен хепатит;
• ХИВ;
3. Въвеждане на отслабени вирусни препарати по време на ваксинация
4. Хронични заболявания на ставите – хемартроза, остеоартроза, ревматоиден артрит и т.н.
5. Нарушения на работата на имунната система
• Злокачествени тумори;
• Тежки хронични заболявания – диабет, цироза, бъбречна недостатъчност и др;
• Напреднала възраст;
• Потискане на защитните сили на организма в резултат на приема на имуносупресанти;
В отделни случаи вирусният артрит може да се развие и в резултат на чревни заболявания, аденовируси, грипни вируси, херпес и други вирусни инфекции.
Най-често в този случай основната причина е слабостта на имунната система и предразположеността на организма към конкретно вирусни заболявания.
Общо протичане и лечение на вирусен артрит
За лечението е необходимо точно да се определи характерът на възбудителя с цел неговото елиминиране.
Възникването и протичане на заболяването зависи не само от вида на причинителя, но от разновидностите на вируса от една и съща група. Също имат значение допълнително фактори, свързани с особеностите на вируса и на организма:
• Тропизъм към тъканите на ставите, това е избирателната способност по отношение на средата на преживяване, благодарение на която някои вируси засягат само костната тъкан или нервната система.
• Цитопатични ефекти – под цитопатия се развива развитие под влияние на един или няколко вируса на дегенеративни изменения в тъканите на ставите.
• Фаза на виремия – обикновено артритът рядко възниква при дорсален /начален/ стадий на вирусно развитие, най-често това се случва на фаза активна репликация или известно време след това.
• Генетична предразположеност – артритът протича по-тежко, ако болният вече имунен опит, например при вторично инфектиране след ваксинацията.
Също могат да повлияят остатъчните изменения в тъканите на ставите след травмите, оперативни интервенции и заболявания.
При засягане на ставите от вируси около тях се наблюдават зачервяване, чувства се болка, възникват усложнения и ограничения при движение, ставите подпухват.
В зависимост от типа на вируса симптомите могат да се проявяват от 2 седмици до 12 месеца. Често вирусът проявява устойчивост и способства за развитието на хроничен артрит.
В този случай в тъканите могат да се развият сериозни патологии. Вероятността от прогресирането на острия артрит в хроничен достига 20-50%.
Лечението на вирусния артрит обикновено се провежда амбулаторно. Хоспитализация е необходима, ако причината е неясна и се налага уточняване на диагнозата, а също и при тежко протичане на артрита със симптоматични проявления. Лечението е насочено към 2 цели:
1. Ерадикация /унищожаване/ на възбудителя. В основата на лечението е продължителният прием на антибактериални препарати.
2. Симптоматично лечение – целта е облекчаване на симптомите на вирусния артрит – възпаление и болки в ставите.
