Имунитетът – това е съвкупност от реакции на организма на различни патогени, тоест генетично чужди обекти.
Възможно е това да са бактерии, вируси, гъбички или дори клетки на собствения организъм, които са загинали или мутирали, например, в ракови.
Имунната система води постоянна война с патогените, с които се сблъскваме на всяка крачка и дори не забелязваме това.
Организмът издига бойни укрепления против врага, създава оръжие, изпраща войници в битката.
Преобладаващият брой атаки се неутрализират от имунитета, но понякога врагът се оказва твърде коварен и се разболяваме.
Седем удара – един отговор
Имунитетът бива 2 типа – вроден или придобит. Всеки по различен начин реагира на патогените, и така се създава двустепенна система на защита.
Вроденият имунитет, който е наследство от предците ни, се е формирал в резултат на милиони години съществуване на човека и на патогените.
Реакцията при него е стандартна, не зависи от това какъв патоген е попаднал в организма – седем удара – един отговор, затова и се нарича неспецифичен.
Стандартната реакция – това съвсем не е недостатък. Организмът в такъв случай не губи време, за да се адаптира спрямо всеки враг, и реагира на практика на всичко – малко инфекции успяват да преминат бързо тази масирана защита.
От какво се състои? Първо, това са физически бариери – кожа, лигавици, киселинност на вътрешните среди на организма.
Второ, това са клетки на имунната система – макрофаги, лимфоцити, и натурални килъри, които разпознават и унищожават чуждите тела, нахлуващи в организма.
Трето, специфичните интерферони, образувани от клетките на организма и препятстващи размножаването на вируси.
За поддържане на вродения имунитет в работно състояние помага начинът на живот – физическата активност, закаляване, правилно хранене, достатъчно сън и прием на витамини.
Освен това съществуват и препарати, които са подходящи както за профилактика в сезона на настинките, така и за борба с широк спектър вирусни инфекции – различни остри вирусни, грип и дори херпес.
Активните вещества на тези препарати индуцират в организма синтез на интерферони и поддържат тяхното количество на ниво, достатъчно за защита от инфекции. Към тези индуктори на интерферони се отнасят голям препарати, които се назначават за профилактика и лечение на остри вирусни инфекции и грип.
Лице в лице срещу врага
Случва се и така, че въпреки всички усилия на вродения имунитет заболяването все пак настъпва. Това означава, че микроорганизмите с висока патогенност са успели да преминат защитната стена и да започнат да се размножават.
Реагира на тази атака с повишаване на температурата, кашлица, хрема и с други симптоми. Макар и да е неприятна високата температура също е способ за борба с вируса, в крайна сметка това води до неговото унищожаване.
Освен това няколко дни след заразяването на помощ на вродения идва придобитият имунитет, който реагира много по-бавно, за сметка вече познава врага в лицето – атакува попадналият в организма антиген със специфични, предназначени именно за него антитела – имуноглобулини, специфични белтъчни молекули.
Така, за да се развие в организма придобит имунитет към някакъв патоген, е необходимо да прекара заболяването. И според лекарите, колкото по-тежко бъде прекарано, толкова по-силен имунитет се формира.
Придобитият имунитет срещу много заболявания се съхранява на практика пожизнено, например, срещу детските – варицела, рубеола и морбили.
В случай на тежко протичане на болестта, както се случва и при коронавируса, натоварването върху организма многократно нараства.
В борба с него изразходва много ресурси и сили, тоест докато се формира придобитият имунитет към конкретната болест, заради стреса се повишава вероятността и от други заболявания. И тук отново на помощ идват интерфероните, които помагат за намаляване на рисковете.
Какви антитела са най-важни
По-приятната алтернатива на болестта е ваксинацията, при която организмът образува антитела към разпространените и опасни инфекции. Но ваксини, за съжаление, не съществуват срещу всички заболявания.
Например, създаването на ваксини срещу многобройните вируси, предизвикващи остри вирусни и сезонни инфекции, е безсмислено, те постоянно мутират, а и самите заболявания не са толкова опасни.
Изключение – новата коронавирусна инфекция, ваксините срещу която в ускорен порядък се разработват, тестват и вече се прилагат в много държави.
