Без тези клетки човек не би се справил и с най-слабата инфекция.
Какво представляват моноцитите
Моноцитите са тип бели кръвни клетки – левкоцити, с помощта на които човешкият имунитет се противопоставя на различни инфекции и други болести.
Както и всички левкоцити, моноцитите се образуват в костния мозък и оттам се насочват към кръвообращението. Но след това с тях се случва нещо необичайно, което определя и основната функция на тези кръвни телца.
Защо са нужни тези моноцити
Блуждаейки няколко часа из кръвта, младите моноцити проникват в различните органи и тъкани на тялото. Например, в далака, черния дроб, белите дробове, тъканта на костния мозък. Там тези бели кръвни клетки съзряват в макрофаги.
Макрофаги – това са клетки за улавяне на отпадъци на имунната система. Те улавят патогенните бактерии и други микроорганизми, прихващат и изяждат чуждите тела, тоест процес е известен на повечето от нас като фагоцитоза.
Също така унищожават мъртвите или увредените, например, от вирус или от раков тумор, клетки на собственото тяло.
Също фагрофагите образуват цитокини – белтъци, за които е известно, че усилват възпалителната реакция, с помощта на която организмът се бори с вируси или с бактерии.
Функции на макрофагите са много по-обширни и разнообразни. Те зависят и от органа, където действат тези клетки. Например:
- В белите дробове макрофагите обитават алвеолите и се занимават с унищожаване на фините частици, които попадат в органа с дишането. Освен това тези клетки участват във формирането на имунитет към различни респираторни вируси, гъбички и бактерии.
- В централната нервна система – макрофагите унищожават мъртвите или старите неврони и контролират имунитет в главния мозък.
- В далака – отстраняват се стари или дефектни еротрицити – червени кръвни телца.
От гледна точка на науката, макрофагите и техните предшественици моноцити са най-важен елемент от вродения имунитет, това е предвидената защитна система, с която се появяваме на бял свят.
Едновременно с това немалка роля те играят и при създаване на придобит имунитет. Например, известно е, че макрофагите помагат на лимфоцитите по-бързо да разпознават вече познати провокатори на различни инфекции, и като следствие да ускоряват имунния отговор на заразяването.
Как работи всичко това, учените досега не са разбрали. Вече е ясно обаче, че без моноцити не може да противостоим и на най-слабата, дори и на прашинките, които попадат в белите дробове почти постоянно.
Каква е нормата на моноцитите в кръвта
Броят на моноцитите се установява при пълна кръвна картина.
При здрав човек те са около 2-8% от общия брой моноцити. В превод в абсолютни числа се касае за 200-600 моноцити на микромилитър кръв, или за 0,2-0,6 по 109 на литър.
Защо моноцитите могат да се повишат
Високите нива на моноцитите се наричат моноцитоза. Това състояние може да сигнализира за:
- Присъствие в организма на някаква хронична инфекция;
- Хронични възпалителни заболявания – например, язвен колит, болест на Крон;
- Автоимунни нарушения от типа на вълчанката или на ревматоиден артрит. При такива нарушения макрофагите започват погрешно да прихващат здрави клетки на собственото тяло. Здравите клетки са много и затова нивата на моноцитите се повишават.
- Различни заболявания на кръвта;
- Някои видове рак.
Защо моноцитите може да са понижени
Ако моноцитите са под норма, лекарите говорят за състояние с название моноцитопения. Причината е някакъв фактор, заради който рязко се понижава количеството на левкоцитите като цяло. Това може да бъде:
- Заразяване на кръвта;
- Заболявания, които потискат имунната система, например ХИВ/СПИН;
- Различни заболявания на костния мозък, поради което намалява образуването на бели кръвни телца.
- Химиотерапия и лъчева терапия – тези лечебни процедури могат да доведат до увреждане на костния мозък.
Какво се прави, ако нивото на моноцитите е над или под нормата
На първо място, да запазим спокойствие – понижението или повишението на тези кръвни клетки не е опасно. Възможно да е изобщо случайно или временно явление. Само лекар може да определи и то този, който ви е дал направление за пълна кръвна картина.
Възможно е да се назначат допълнителни изследвания, и след това да се постави предварителна диагноза.
