COVID-19 може да поднася много неприятни изненади със своите последствия. Понякога известно време след оздравяването и отрицателните тестове за инфекцията симптомите се завръщат.
Защо това се случва разказва професор от Факултета по системна биология на университета Джордж Мейсън /САЩ/?
Катастрофа за организма
Какво се случва с прекаралите инфекцията
При много COVID-19 минава без последствия, но това е като лотария, залозите в нея зависят от това какво е било началното физиологично състояние.
Хората обикновено знаят малко за своето здравословно състояние, за своите генетични особености също не знаят.
Има още и елемент на късмет – как е преминала инфекцията, как на нея е реагирала имунната система точно в този момент.
Сега приблизително 1 от 20 оздравели си остават в същото състояние както са били по време на епидемията. Болят ги всички мускули, умора, главата, сякаш не ги слуша, изобщо не им се отдава всяка физическа активност.
Не се имат предвид ситуации, когато спортист не може да изплува в басейна разстояние за същите секунди, както и преди болестта. Става въпрос за всякакви натоварвания.
Миенето на чинии също, например, е натоварване. Или човек се връща на работа след продължителен болничен, и вечер се връща толкова уморен, че е изобщо е без сили – ляга и веднага заспива.
Членовете на семейството изобщо не реагират на случващото се. На тях им се струва, че щом повече от месец продължава лечението, то всичко би трябвало да е наред.
Не вярват
По-скоро смятат, че прекаралият инфекция се самонавива. Освен това и лекарите често не разбират какво се случва. Особено тези, които не са сблъсквали с COVID-19. Често лекарите съветват такива пациенти да отидат на психолог, психиатър.
Засега не е ясно дали това състояние на продължително оздравяване е особеност на COVID-19. Принципно и след други вирусни инфекции хората за дълъг период от време преминават през синдром на хронична умора.
Това е популярното название на този синдром, а в науката е известен като фибромиалгичен-енцефалопатичен синдром.
В миналото тези пациенти не са били толкова много, и не е било ясно след каква болест може да се развие това състояние. Сега случаите на COVID-19 са много, той е в центъра на вниманието, затова започнаха да говорят за състояние на умора.
Умора и отпадналост – лични усещания или обективни
Какво точно означава обективни? Лекарят трябва да слуша какво пациентът му казва. За съжаление, има един известен феномен, който е напълно доказан от науката – женските заболявания, тоест болестите, срещащи при нежния пол с 10 пъти по-често, отколкото при силния са 10 пъти по-често, отколкото мъжките.
Дали има дискриминация в медицината
В това няма нищо обидно, така е устроено човешкото общество. Лекарите, които дълго време са били основно мъже, са гледали на оплакванията и са ги разбирали само ако веднъж в живота са ги изпитвали, или затова са им разказвали хора, на които вярват.
Например, други лекари, които също са мъже. Симптомите на менопауза са описани едва в средата на 20-ти век, когато и жените започват да навлизат в лекарската професия.
До преди това менопаузата се характеризирала с мрънкането на жените, те винаги го правят, и колкото по-възрастни стават, толкова повече мрънкането се увеличава.
Каква е връзката на това с COVID-19. Просто механизмът на дискриминация е същият. Появи се нова болест, заболелите започват да описват нови симптоми, а лекарите им казват – отидете на психиатър или почивайте повече.
Просто защото така им пише в препоръките, а в учебниците такива симптоми не са описани. Новото става повод за размисъл и получава признание, ако за него говори не един човек, а много. Или когато към малкото, които говорят за този проблем се присъедини някой по-значим.
Така например, своето състояние след оздравяване от COVID-19 описва английски лекар, професор от Факултета по тропическа медицина от Ливърпул. След това към оцелелия започнаха да се вслушват и да наблюдават за неговите симптоми и изживявания, да оказват помощ при такава симптоматика.
Основният проблем – фиброза на белите дробове, но дали е така
Този проблем е малко отложен във времето. Пневмонията, моделите на матовото стъкло, областта на увреждането на белите дробове – има ги, тях никой не ги отрича. Но степента на фиброза, и има ли я изобщо, може да бъде изяснена само с изминаването на определен период от време.
Да допуснем след година. Сега просто няма инструменти, за да говорим за това. Би трябвало матовото стъкло с времето да намалее, а може и да остане същото. Ако намалее, то ще го видим на компютърна томография.
Компютърната томография всъщност не може да определи дали се касае за фиброза. Възможно е да се установи само от патоанатом при аутопсия.
Има, разбира се, и маркери на заболяване. Основното от тях е намаляване дихателната активност по резултатите от спирометрията. С помощта на специален прибор се измерва обема на издишания въздух и се сравнява, има ли прогрес или регрес.
Хронични заболявания след COVID-19 – до колко са вероятни
Това обаче не е само свойство на COVID-19, а на човешкия организъм. Всички заболявания се усилват едно друго. COVID-19 – това е неблагоприятно събитие за тялото.
За възрастните хора, например, много често катастрофално събитие е счупването на шийката на бедрената става.
Живяла възрастната жена щастливо и доволно, здравето ѝ било наред, но се подхлъзва и пада, счупва шийката на тазобедрената става, поставят ѝ протеза.
Разбира се, заради това е на легло известно време, след това прави пневмония, която излекува с антибиотици.
Успява да се вдигне на крака, но с единия накуцва и я наболява. Много възрастни с фрактура на шийката на тазобедрената става умират след между 6 месеца и 1 година, независимо от това, че са изпълнени всички необходими процедури.
Те умират по съвсем други причини, а не заради усложненията на фрактурата. Организмът попада в катастрофа, не може да се справи с нея и сякаш започва да се разпада на части.
Ако човек на 20 си счупи бедро, разбира се, ще дойде на себе си без проблеми, но при 90-годишна жена шансовете са много по-малки.
COVID-19 сега за много от хората е катастрофално събитие. Други вирусни инфекции също могат да бъдат такъв провокатор. Помните ли Ебола? Първоначално се оказа, че това е остро заболяване. Ако някой оздравее, то всичко е наред, може да забрави.
Оказва се, че след болестта възникват много хронични заболявания. Не се установява веднага, а след като се събира група оздравели, и след като започват да ги наблюдават.
С COVID-19 ще е същото. Това е катастрофално събитие, което не трябва да се подценява. Най-добрата стратегия за борба с него, е да не се срещаме никога.
Завръща ли се COVID-19
Има и такава дума реактивация, по-рано рядко се употребяваше, но сега все по-често се появява в научните статии, които се пишат за COVID-19, затова този факт може да се възприеме като зелена светлина.
Съществуват и вируси, които могат да останат скрити в организма за цял живот. Например, херпес вируса. През по-голямата част от живота на човек по никакъв начин да не се проявява, но при напреднала възраст половината гръб да се покрие с мехурчета, всичко да ни боли.
Херпесът също е вирус, но не е такъв като този, който предизвиква COVID-19, но може да се реактивира в организма.
SARS-CoV-2 това е съвсем друг вирус, който не може да живее в клетките с дълъг живот.
Има обаче и научни трудове, от които се установява, че вирусът може да се крие в макрофагите, а те са подвижни клетки, които стигат навсякъде – плуват, пълзят.
Вирусът не се размножава там, но просто се крие в тях, и малко може да им повлияе, а след това излиза и започва отново да се сражава. Докато макрофагът е жив, може да оцелее и вирусът.
Възможно ли е COVID-19 да стане хронична болест за някои? Хроничната болест е по-скоро разтегливо понятие.
Основно терминът „хронична болест” предполага, че болестта остава до края на живота на човек. За коронавируса това не може да се каже и да се надяваме, че никога няма да кажем.
Ако процесът продължава повече от 3 месеца, тоест вече не е остро състояние, а субхронично, на това трябва да се обърне внимание. Вирусът изчезва, а симптомите си остават.
Все още не се знае дали SARS-CoV-2 може да се крие в организма, но има и някои сигнали.
За вируса на Ебола, който също е на основата на РНК, е установено, че при оздравелите мъже, остава в спермата много дълго – до година, и по никакъв начин не се проявява.
Преболедувалият мъж, мислейки си, че е напълно здрав, се запознава с девойка, и тя от него по полов път се заразява не с хламидия, а с Ебола.
Носителят на COVID-19 може ли да е заразен
Не е ясно. Ако този вирус просто стои в организма, то навярно не е заразен. От друга страна, ако се прелее кръв от такъв човек-носител на друг здрав – навярно има опасност.
Необработената и неизследвана кръв сега не се прелива, така че няма повод за притеснения. Дали коронавирус има в спермата също все още не е проучено. Ако се случва същото с Ебола, то не е изключено.
Как протича COVID-19, откриха ли нещо ново
Сега се появиха нови хистологични данни от амеракинските патоанатоми, които показват резултати от аутопсии на преболедували от COVID-19.
В техния мозък са установени големи области на хипоксия, и то дори и в случаите, когато инфекцията протичала с не особено изразена симптоматика.
Заболелият умира не от COVID-19, а от някаква друга причина, но PCR тестът след смъртта показва, че е положителен за коронавирус.
Какво е това хипоксия на мозъка – състояние след недостиг на кислород. Хипоксията значително понижава функционалните възможности на човека. В зависимост от това къде в мозъка се намират участъци на хипоксия, могат да се наблюдават различни нарушения – при някои страда походката, при други паметта.
Има данни и за хистологията на сърцето. Очакванията са в сърдечния мускул да има области на некроза, които да възникват при инфаркт.
Всъщност в сърдечния мускул при тези пациенти са микроизменения, тоест некроза на отделни клетки или на групи клетки.
Сърцето е мускул и затова е напълно очаквано и в другите мускули, на ръцете и на краката, да се срещнат такива микроскопични изменения.
По-точни данни за другите мускули няма. Патоанатомите обръщат внимание на онези органи, при нарушаването на функцията на които настъпва смърт – това са мозък, сърце, бели дробове. Рядко гледат бъбреци или друго нещо.
С една хипоксия може да се обясни синдромът на хроничната умора, при която има много други съставляващи. Например, регионални болки, които са непонятни – болка в крака, ръката и прочие. Възможно е това да е вследствие на някакви мини некрози.
Това обаче изисква по-детайлно изучаване. Сега трябва да се създадат кохорти от болни. Лекарите трябва да им обръщат внимание, да ги набират в контролируеми клинични изпитвания.
Неправилно лечение
Всичко трябва да се уповава на доказателствена база, но това не означава, че за някои препарати са проведени изследвания и е доказано, че те не действат, а просто никой не ги е изследвал.
Причините за това са няколко. Най-разпространената препаратът е изобретен отдавна, и извън предела на 20-годишния срок на патентни права. Веднага щом това се случи, интересът на организациите, които провеждат доказателствени изследвания напълно изчезва.
Сега лекарството може да се произведе от всеки. Същото се отнася и за витамините, препаратите от растителен произход. Създадени са от майката природа и патентните права изобщо не се отнасят за тях.
Клиничните изпитвания са много скъпи, цената на едно от тях може да достигне до 2 млрд. долара.
