От малки ни казват, че трябва да бъдем себе си.
Наистина ли не трябва да крием лицето си и как да обясним на детето, че не трябва да крием своята индивидуалност?
Маски си слагат всички, защото е удобно.
С тяхна помощ получаваме готови сценарии за поведение и инструкции за общуване с други хора.
С израстването децата разбират, че могат и да не изпитват реални чувства, а да се преструват.
И на всеки му предстои да направи избор, да си отвори душата за околните или да се скрие под маска от целия свят.
Маските са негласно приети варианти на поведение, универсални подсказки, които помагат за адаптация в обществото, и стават негативни само в случай че се използват за манипулация.
Никой не разбира каква е разликата между маска и реалност.
Децата на 1-2 години са зависими от своята майка, затова без мама те плачат, дори и никой да не ги застрашава.
Едва на 2-3 години малчуганите разбират, че светът не е толкова опасен както изглежда.
А на 4 години се научават да различават емоциите с пример на най-прости маски:
• Лисицата е хитра, заекът е изплашен, вълкът – сърдит и злобен
Първоначално детето дели хората на добри и лоши, а сложните маски и емоции започва да различава по-късно, около 6 години, и то основно в игра.
Децата започват да играят роли на дъщери, майки, татковци, разбойници, рицари и принцеси.
Но правят това по различен начин.
Момиче на 3-4 години ще си играе на лисица до край, защото жените са склонни да усъвършенстват своите маски.
А момченцето-зайче желае да бъде още и вълк, и мечка, защото мъжете виждат всяка ситуация като конструктор и нагласят детайлите така, че да извлекат максимум полза от тях.
Не е тайна, че децата повтарят след възрастните, решавайки какъв начин за поведение да изберат.
Те винаги се ориентират по родителите, дори и да не им се поставя такава задача.
Това вече не е маска, а проекция и психолозите често се сблъскват с това в своята практика.
Не е вредно родителите да казват на детето да бъде добро момиче или възпитано момче
Но да казват, че е непоносимо и ще го накажат, това означава да провокират безкраен кръговрат на агресия в семейството.
Детето трябва да разбере, че мама и татко го обичат независимо от неговото поведение.
Ако децата не чувстват родителската обич, те се затварят в себе си, започват да нагрубяват родителите или да измъчват животни.
За избягване на всичко това помагат именно маските – сценарии, затворени в приказките, детските филми и комиксите.
Дават на децата да разберат, че човек може да се променя кардинално.
Бедното момиче се превръща в принцеса, жабата в прекрасен принц, а обикновеният човек в супергерой
Децата имат нужда да им се обяснява случващото, защото в противен случай с течение на времето ще започнат да възприемат родителското мълчание като нещо нормално, тоест лъжа.
Родителите не трябва да се страхуват да сложат маска на детето си.
Ако то капризничи в магазина, иска нещо да му се купят, тогава родителите трябва да му направят минидемонстрация.
Да легнат на пода или да започнат да се тръшкат пред рафта с бонбони. Така то ще разбере как не трябва да се държи.
