Ние ги намираме за по-привлекателни, за по-обичани, по-надарени, отколкото сме самите ни. Откъде е това усещане, че животът на другите хора винаги е по-добър от нашия?
За това, че не всички са равни помежду си, ние разбираме по-рано. Възпитателите в детските градини обръщат повече внимание на симпатичните им деца, а учителката в началното училище по-скоро предпочита съобразителните или изпълнителните ученици.
В гимназията самите ние не можем да не възхищаваме на популярните тийнейджъри. А нашите родители неведнъж ни дават примери с нашата братовчедка, която е завършила с отличие Медицинският университет, а ние все още нямаме ни малка представа за бъдещата ни професия.
И когато навлезем в зрелостта, започваме да се гневим, да пребледняваме от завист, когато започват да ни говорят за бързото кариерно израстване на наш бивш колега или още по-лошо, за по-малкия ни брат.
Много векове наред съдбата на детето се решавала още преди раждането му – синът на обущаря наследявал занаята на своя баща, най-големият син на фермера, наследявал имението на баща си.
В съвременното свободно общество на индивидуалисти сме длъжни през цялото време да доказваме своят значимост. И почти всички ние мечтаем да заемаме място, която ще ни носи любов, пари, власт и щастие.
Но нашите постижения рядко достигат нивото на нашите идеали. Невъзможността за променя на ситуацията, за реализиране на собственото намерение предизвиква силни преживявания.
Разочаровани сме и едновременно чувстваме напрежение, тревога, безизходица. Тази фрустрация провокира скрита неприязън и завист към другите, по-успешните, по-състоятелните, по-щастливите…
Завистта е чувство, познато на почти всички нас, и едно от най-вероломните. Именно за този порок ние обикновено не си признаваме, тъй като в противен случай ще ни се наложи да се съгласим с това, че сме недоброжелателни, зли и неуспешни.
Свети Августин описва в своята „Изповед“ пълната завист погледът на едно дете към по-малкия му брат, който майка му държи на ръце и кърми. Ако можеше, той би го убил, това е ясно. Макар и самият той вече да не може да суче.
Всъщност по-малкият брат нищо не взима от него. Но постоянното желание – ние искаме това, което има другия или това, което той желае. Желанието, обяснява френския философ Рене Жирар, е с имитативен характер.
Предметът на нашето желание е нашият собствен идеал. Това е и причината, поради която постоянно сравняваме себе си с околните и поради тази причина никога не знаем кои сме ние и какво всъщност желаем.
Поради тази причина ние се уповаваме на някой друг, подобен на нас, за намерим отговор на тази загадка. Но, за съжаление, никога не го намираме.
Щастието не е толкова заразително
Успехът на лъскавите списания частично се обяснява с това, че те експлоатират агресивността, за която никой от нас не си признава.
Журналистите никога не забравят да ни покажат звездите и властимащите в най-лошите моменти от техния живот – по време на развод, след загуба на близки хора, в периоди на алкохолна или наркотична зависимост.
Не ни достатъчно да бъдем щастливи, необходимо е още, за да бъдат другите нещастни, именно тази мисъл идва на повечето от нас, когато изпитваме завист. Въпреки стереотипа щастието не е толкова заразително. Именно поради тази причина и социалните мрежи ни карат да се чувстваме нещастни.
