Признат от всички факт е, че знанието на 2 езика подобрява мозъчната активност. Но най-новите изследвания показват точно обратното. Действително ли обаче това е така?

Хипотезата, че знанието на 2 езика положително се отразява на работата, е добре известна и любима на различни медии, особено на научно популярните.

Изследванията нееднократно са показали, че хората от всички възрастни, знаещи два езика, надминават по показателя работоспособност тези, които знаят само един.

Освен това неведнъж беше повтаряно, че изучаването на втори език позволява отлагане настъпването на слабоумие и кара мозъка да работи по-активно.

За последните няколко години бяха предприети немалко опити за повторение на няколко оригинални изследвания с цел още веднъж да се потвърди това предимство.

Но на практика всичко се оказа съвсем различно – резултатите от експериментите показали, че с изминаването на няколко години връзката между билингвизма и познавателните способности не се потвърждава.

Поради тази причина в научната общност възникнаха горещи спорове, а самата тема имаше широк отзвук в медиите.

Един от първите, който опроверга теорията за връзката между билингвизма и подобряване на работата на мозъка, бе професор по психолог от университета на Сан Франсиско.

Той твърдял, че двуезичието не дава предимства и неговото позитивно въздействие върху мозъка всъщност не е доказано.

Първо американският психолог насочил критиката си към изследването на неговите канадски колеги, които акцентирали върху положителните страни на билингвизма.

Елен Биалисток, доктор на науките и психолог в университет в Торонто, подготвила заедно с колегите си огромен научен труд, резултатите от който спомогнали за опровергаването на тезата, че билингвизмът може да бъде вреден за интелектуалното развитие на децата.

По-късните изследвания стигнали още по-далеч – установило се, че децата, които знаят 2 езика, показват по-добри резултати в тестовете за оценка на изпълнителната функция от тези, които знаят само един език.

Тази функция се състои от 3 компонента – потискане, работна памет – определя способността на човек да задържа в ума си информация, необходима за решаване на текущи задачи и превключване между тях.

Разпространеното обяснение на предимствата на двуезичието са следните – постоянната езикова практика тренира мозъка.

През 2004-та година Биалисток и нейните колеги изучавали и сравнявали познавателните способности на билингвисти и монолингвисти в напреднала възраст.

Специално внимание се отделяло на разликите в запомнянето и възприемане на информация. Освен това изследването за първи път открило предимствата на билингвизма за хора в старческа възраст, резултатите от него също показали, че знанието на 2 езика позволява отлагане понижаване на познавателните способности на мозъка.

Експериментите впоследствие още веднъж потвърдили, че двуезичието позволява задържане на началото на старческото слабоумие.

Хората, владеещи 2 езика най-често активират определени участъци от мозъка си, следователно ги тренират повече, като не позволяват на 2-та езика да се слеят в един.

Всичко това е в полза на когнитивните способности. Изследванията на доктор Биалисток вдъхновили много последователи да преработят огромен обем от данни и да изготвят големи научно-изследователски трудове, посветени на изучаване на механизмите на функциониране и причините за предимствата на двуезичието.

Но професорът от Сан Франсиско и неговите колеги намерили няколко сериозни недостатъка на тези изследванията, описани по-горе – основният се състоял в това, че били проведени в лабораторни условия, което означава, че не се отчитат социално-икономическите, националните и културните различия между доброволците, а това хвърля сянка върху честотата на експеримента.

Причинно-следствените връзки също не са доказани – способства ли двуезичието за развитие на познавателни способности или обратното, познавателната способност кара човек да учи нови езици.