Клюките са най-достъпното развлечение. Едно от най-важните и което не е маловажно, безопасни. Учените виждат във феномена на сплетните важен еволюционен механизъм.
Сред социолозите и антрополозите съществува мнение, че сплетните съпровождат човечеството през цялата негова история.
Според британски психолози, сплетните могат да се считат за важен еволюционен фактор, който е довел до развитието на мозъка.
Британските учени смятат, че вербалният език е възникнал, за да удовлетвори необходимостта от споделяне на клюки. Такива явления се изучават от специалистите по еволюционна психология на човека.
Специалистите обясняват, че клюките в продължение на много години са служили за способ за предаване на необходимата информация. Именно така в племената са узнавали кой е по-силен и кой е по-слаб и от кого трябва да се стои по-далеч.
Тези, които се превръщали в негативни герои на сплетните в племената, оставали в крайна сметка извън границите на социалната група.
Към ден днешен ролята на клюките в обществото изобщо не е отслабнала. Около 80% от разговорите на работа, по време на почивка и у дома, са сплетни от един или друг вид.
Това прави клюките много важен инструмент във формирането на обществото. Сплетните се явяват най-простата форма на адаптация на човека в новата среда.
Често съчиняването на интриги в работния колектив го обединява в нещо подобно на съвместен творчески процес.
Психоаналитикът Вирджин Михл дори прави предположение, че желанието за клюкарстване се формира в детството.
За детето клюките за връстниците му са инструмент за привличане на внимание към себе си. Този процес обикновено носи удоволствие на децата.
Американски учени, дори са установили, че сплетните могат да играят роля на нещо като терапия. Така, разказвайки всичко за човек, който нарушава обществените устои, помага на клюкарите да се чувстват по-добре.
Подобряването на здравословното състояние се обяснява с това, че човекът, който клюкарства, помага на другите хора да избегнат неприятна ситуация или да не станат жертва на мошеници.
Следва да се отбележи, че любимите на много хора клюки за личния живот и премеждията на светските личности не носят социална насоченост и затова не могат да притежават подобен терапевтичен ефект.
Изследователите дори са установили, че те подобряват хормоналния фон и спомагат за повишаване на нивата на хормона на щастието – серотонин.
Последният хормон е регулатор на нервните процеси в централната нервна система.
Може да ви се стори изненадващо, но излишъкът от това вещество в главния мозък предизвиква реакция, която е противоположна на очакваната. В частност – става дума за социофобия.
За хората, за които социофобията е присъща, страдат от повишено чувство за тревога. На тях им е трудно да се намират сред други хора, да се изказват публично.
В случаите, когато към тях се насочи общественото внимание, те се чувстват изключително неловко. За такива хора обикновеното ходене в магазина или разходката из парка може да се превърне в истинско изпитание.
Не е трудно да се досетим, че подобно психично разстройство причинява значително неудобство на хората, които страдат от него, усложнявайки живота им и правейки го просто непоносим. А вината за това е на хормонът на щастието.
Такава реакция на психиката се предизвиква от повишените нива на хормона на щастието в амигдалата на мозъка. Именно тази част от главния мозък на човека отговаря за страха и за чувството на тревога.
