„Моето дете се от бои от всичко на този свят“, „Моя Иван не може да спи сам“, „Мария си измисля чудовища“, „Моят син е абсолютно безстрашен, може и на прозореца да се провеси, както и да си качва и по най-високата стълба“, „Елена без страх минава покрай всяко куче, дори и покрай огромните, а на вилата веднъж хвана змия“.
Съгласете, че оплакванията си противоречат едно друго – някои деца са по-страхливи, докато други напротив, напълно са лишени от чувство за страх. А кои деца им върви повече и има ли способи за корекция на поведението на детето?
Както и във всяка друга ситуация, е най-добра златната среда, а крайностите изискват своевременната помощ на родителите, а понякога и на психолозите.
Нека да започнем с плашливите деца.
Защото детето започва да се бои?
Причините за страховете са най-разнообразни, но ето няколко от тях.
1. Детето лесно се впечатлява, тревожи го и го плаши всичко ново и непознато;
2. Неприятни спомени от миналото – преживяло е голям страх в миналото и като дете;
3. Въздействието на родителите, които обичат сплашват децата си с Баба Яга, Торбалан и т.н. Майките и бащите смятат това за елемент на възпитанието, а всъщност това е сериозен удар върху психиката, възстановяването от който изобщо не е лесно.
4. Влиянието на приятели и познати, които разказват различни страшни неща. Такова поведение е прието сред децата – да се плашат едно друго със странни разкази и фантазии.
Как помогнете на детето си?
С всеки проблем, който пречи на детето да се чувства комфортно, е необходимо да се води борба. Но това следва да се прави много внимателно и меко.
Необходимо е старателно да се обясни на детето за причината за страховете. Тъй като, ако то самото знае причината, борбата ще бъде много по-лесна. Това обаче трябва да се прави деликатно, без натиск и директни въпроси.
Много важен момент, на който следва да се обърне внимание – това е какво не бива да се прави.
Родителите в никакъв случай не трябва да се шегуват на страховете на детето и да му се присмиват, заради тях.
1. Не трябва детето да се притиска въз основа на неговата възраст, тоест голям си, срамно е да се страхуваш.
2. Недопустимо е за страховете на детето да се разказва на други хора.
3. В никакъв случай не трябва да се ругае, да му се повиша тон и да се критикува.
4. Някои родители смятат, че най-простият и бърз начин е да се действа, както се казва, срещу течението – ако се бои във водата, да го бутнем в басейна, а ако се страхува от тъмното да изгасим светлината.
За съжаление, този варварски метод е доста разпространен. Но не просто не работи, а води до още по-голям стрес и ужас.
Безстрашните деца
Плашливото дете често е сериозен проблем, но ситуацията при тези, на които им е непознато чувството за страха, е по-сложна.
Те се изкачват без страх на най-високия хълм, влизат в тъмна стая и галят спокойно огромно чуждо куче. Тях не ги плаши, нито височината, нито дълбочината.
Ожулвания, натъртвания, счупвания – какво ли не правят тези деца, за да получат нови усещания, но за съжаление далеч невинаги си правят правилни заключения и съответно да забавят темпото, а този навик може да изложи на риск, дори живота им.
